Костадин Костадинов: Варна в момента е нетен износител на емигранти

Костадин Костадинов е общински съветник във Варна и директор на Регионален исторически музей–Добрич. Председател е на Национално движение „Възраждане“.

Как да прекъснем падението на България и превръщането ни в гетото на Европа? Как да премахнем антибългарската политика в държавата ни?

Това е много трудно начинание, защото този процес върви вече от 26 години. И съответно, както е добре известно, за да бъде преобърната тази тенденция, ще са нужни, да не бъдем скептични, доста години. Нужна е цялостна промяна на управленският манталитет на управляващите в страната. Не искам да излизам с клишета, че трябва да се сменят всички. Навсякъде има свестни и качествени хора. Аз не споделям мнението, че българският народ е едва ли не лош материал, както каза нашият министър–председател. Напротив, просто хората, които работят, имат капацитет и са добри експерти, не са на управленските нива. Те са на едни ниско-средни нива в администрацията. Ако тези хора бъдат еманципирани и ако им се позволи да вземат решения, и ако станем действително страна, която взема самостоятелно своите решения за развитието си, определено ще можем да прекратим и сложим край на тази тенденция и да я обърнем с обратен знак. Личният пример – ето това е нещото, което липсва страшно много. Българските политици, управляващи и общественици – най-общо казано публични фигури, трябва да дават добър личен пример, а те не дават такъв! Няма как, когато действат на принципа – не ме гледай какво правя, а ме слушай какво говоря, нещата да вървят. Няма как законите да служат само като бухалка или сопа за налагане на една част от българското население, а за другата част да не важат. Няма как да имаме такъв елит, след като той счита българският народ и огромна част от гражданите за „лош материал“, за хора, които са втора категория. Всичко това, което през последните 26 г. се насложи като някакъв негативен маниер на възприемане на собствената ни държавност, трябва да бъде прекратено само и единствено от вливането на потоци от млади хора, които не са обременени от тези управленски модели и идеологически клишета. Хора, които не са обременени от вечното противопоставяне – преди 1989 г. ли беше по-хубаво или сега? Няма никакво значение кога какво е било. Но хората, които аз наричам експерти и професионалисти, няма значение дори от каква партия и каква политическа принадлежност са, те трябва да разсъждават максимално прагматично. Въпросът сега е днес да бъде по-хубаво от вчера! А единственото, което трябва да има значение, са техните професионални успехи и постижения. Има хора в България, които не са работили нищо друго, освен политици – било депутати, било министри. Та ние имаме министър-председател, на който първият му работен ден беше като такъв. И после защо се чудим, че страната ни продължава да затъва. Хора, които не могат да сложат в ред дори собственото си семейство и нямат такова, които нямат деца, хора, които не биха били избрани дори и за домоуправители в блока, в който живеят, ако въобще живеят в блок. Но да приемем, че някой от тях все пак живеят в такава среда – едва ли съседите им биха им гласували доверие да събират примерно таксите им за етажната собственост всеки месец. Та какво говорим за управлението на държавата. В крайна сметка, както всеки един дом прилича на стопанина си, така и една държава прилича на управленците си. Това, което е около нас – държавата, администрацията ни, прилича на тези, които ни управляват. Последните 26 години аз не ги деля.

Коя е най-голямата епидемия на България – масовата емиграция, демографската криза или ромите?

 Всичко това е едно и също нещо. Аз предпочитам да го наричам демографска катастрофа, защото тя е на няколко компонента. На първо място е процесът, свързан с обезлюдяването, тоест има цели територии на страната, които вече са без население. Или научно казано – депопулация. Селата изчезват буквално от картата на България. Всяка година губим поне между 6 и 10 села и намаляваме с по 100 000 души на годишно. И тъй като от друга страна няма празно нито в природата, още по-малко в геополитиката, там където е възможно, тези празни места се запълват. От кого? Естествено от цигани. Няма друга етническа група на територията на нашата страна, която да има положителен демографски прираст. Макар че според нашата статистика циганите намаляват. Има една сентенция, която казва, че има 3 вида лъжа – лъжа, нагла лъжа и статистика. Но в случая това е даже повече от статистика, тъй като всеки един вижда с очите си това, което се случва по улиците на градовете и селата. В малките населени места циганизацията е видима, тя е брутална. И това е в съчетание с третия компонент – емиграцията, която не е само с икономически подбуди. Аз познавам много хора, които имат добри икономически показатели и живеят сравнително добре, но не виждат перспектива, защото виждат, че България загива. Точно поради тази причина много млади хора, които завършват образованието си, заминават навън. Дори и от Варна, който парадоксално и незнайно защо спечели безумната титла „най-добър град за живеене на младите хора“. Месец май ще бъде пика на кандидатстудентските изпити за средните и висши училищата в чужбина. Нека да видим какво стълпотворение ще има там. Та ние не можем да задържим дори собствените си деца тук. Варна в момента е нетен износител на емигранти. Тоест хора, които са родени във Варна и завършили някакво образование – дали средно или висше, те не искат да останат в града и заминават навън. Защо? Защото Варна не им предлага място за реализация. А това е вторият или третият град по големина, ако вярваме на статистика. И един град, който до скоро беше витрината на България, до скоро казвам. Допреди 5-10 години може би. Какво да говорим за другите градове. Замисляли ли сте се да кажем какъв е живота примерно в северозападна България, където има цели общини, където от 2-3 г. не са се раждали деца. Без значение дали са българчета или циганчета. Така че демографската катастрофа е най-големият ни проблем. Как да го кажа по-ясно – ние изчезваме! Имайте предвид, че ако сложим примерно един математически модел на екстраполация, ще видим, че тези 100 000 хил. постепенно ще нарастват, защото ще има нарастване на емиграцията и увеличаване на смъртността. При нас средната продължителност на живота намалява. В момента средната продължителност на живота на мъжете е 67 г., а възрастта за пенсиониране е 65 години. А има същества като Емил Хърсев, които твърдят, че трябва да се направи и 70 г., защото няма всички да получават пенсия и по този начин сме щели да решим проблема. Ако ние бяхме държава, която имаше едно общество, което да реагира на такива изказвания, този човек буквално трябваше да бъде линчуван публично за тези му думи. Това е толкова цинично, толкова антихуманно, че няма накъде. Но това е просто един симптом на всичко, което се случва, защото демографската катастрофа има един много по-сериозен сегмент – ценностната катастрофа на българският народ. Ние започваме да губим своята собствена култура. Кои сме ние в момента? Коя я нашата масова култура, какво знаят младите хора? Да играят хора? Да пеят народни песни или да въртят кючеци в мазните чалготеки? Кое точно ние създаваме като наш културен продукт? Ако се обърнем назад във времето, можем да кажем, че всяко едно десетилетие в историята на България има своите поети, писатели и художници. След 1989 г. какво имаме? Какво създадохме? Нека да се замислим за някой наш модерен писател, за някой, който след време ще се учи в учебниците. Някак си това нещо липсва, а това е генният отпечатък на нацията. С това ние се различаваме от всички останали.

Кой има интерес хората от малцинствата да не могат и да не искат да говорят български език? И как полагат зрелостните си изпити, а някои завършват дори висше образование?

 Управляващите политици в България. Тези хора имат интерес да съществува една прослойка от населението в страната, която да бъде лесно манипулирана и която да създава същевременно заплаха за останалата част. По този начин се генерира напрежение в обществото, то не се чувства сигурно и спокойно и няма усещането за едно спокойно развитие. Поради това циганите през последните 26 години бяха превърнати в една каста от привилегировани и абсолютно недосегаеми хора. Добре известен е флирта между циганите и политиците у нас. От една страна циганите им дават своите гласове. След като минат изборите, не се интересуват от това какво се случва. Политиците пък от друга страна, след като минат изборите, им се отплащат с пълният пакет социални помощи, но и са тотално незаангажирани от всичко, което ромите правят. Престъпленията им не се наказват, закононарушенията им не се наказват. Това, че децата не посещават училище и същевременно получават оценки, то е част от общото лицемерие на нашата система. Образователната система няма как да се разграничи от всичко останало в страната.

Какво мислите по въпроса със строителството на бутафорни крепости и унищожението на културното ни наследство?

Абсолютно безсмислено е това нещо! В интерес на истината, подобни неща не са уникат. Има ги навсякъде… Но аз не мога да разбера защо пък ние трябва да гледаме лошият пример и да го следваме. В крайна сметка ние разполагаме с огромно културно и историческо наследство. Въпрос на вкус е как точно да се представи, защото има хиляди начини. Дори една минимална останка от сграда, от която да кажем, в момента се вижда, да кажем 40 см от фундамента, да бъде превърната в атракция. Добрият пример в това отношение пък е съседна Гърция. И там няма да видите, както при нас, пещерата Леденика с изкуствените джуджета. Няма да видим и много други подобни бутафории, като Леголанд, в който превърнаха  крепостта Кракра в Перник. Или това, което е на Яйлата в момента. Безсмисленият градеж на близо 7 метрова стена, при условие, че там, така или иначе, имаше направена 3 метрова още през 80-те години. За съжаление, за всичко това има отговорни хора и институции, които сега би трябвало да носят отговорност, но както виждаме, не се случва. Напротив, даже излизат и казват, че това е добрият модел за подражание. Настояват да продължава така да бъде, което събужда все повече и повече негативни реакции, но така или иначе за съжаление тенденцията в момента е такава. Общините пишат проектите, кметовете ходят и ги защитават съответно по различните изпълнителни агенции, а оперативните програми се интересуват само и единствено от това парите да бъдат отчетени точно и документално да няма кражби. А какво ще се случи накрая, като че ли не е толкова важно, по-важното е едни пари да се усвоят.

Какво трябва да се промени в общински съвет Варна– Мнозинството!

Във Варна какво трябва да се промени? Аз съм човек, който е роден и израснал във Варна. Помня града си какъв беше преди. Беше чист, зелен и работещ. Град, в който като ходиш по улиците, няма как да си напрашиш обувките. През последните години обаче, Варна заприлича на едно индустриално гето със сгради с олющени фасади, с улици не с дупки, а с кратери по тях… с изсечени дървета, с презастроени жилищни терени. Град, в който съм забелязал, че няма разлика дали ако днес отида на терен с археологическо наблюдение в нивите на Добруджа, горе-долу обувките ми ще се изцапат по същият начин, както ако съм ходил целият ден по центъра на града. Без значение, че в момента има ремонт, говоря преди това. Нашият град просто не се мие и не се подържа. Не може през 2015 г. да имаме циганки да метат с метли, да вдигат прахоляк, като го замитат от единият до другия край на тротоара, а понякога, за да е по-прегледно – го смитат в дъждовната канализация. Което пък води до това, че те се задръстват, но не се чистят. А резултатът – падне ли повече от 10 литра дъжд на квадратен метър и Варна започва да прилича на Венеция, както стана вчера за енти пореден път. Това, което трябва да се промени във Варна най-вече, както и на национално ниво, е манталитета на управлението. Градът, както и държавата, както и всеки един дом, прилича на собственика си! Прилича на домакина – на този, който го стопанисва и подрежда. Нашият град за съжаление не изглежда добре.

Ще се кандидатирате ли за кмет на Варна?

 Аз съм общински съветник. Единственото обещание, което веднага можех да спазя от всички казани от мен неща, беше да имам всеки ден приемен ден. Преди да стана директор на Регионален исторически музей–Добрич, в продължение на близо 2 години посрещах и изпращах хора всеки ден в приемната си. За тези близо 3,5 г. откакто съм общински съветник, съм се срещнал с повече от 1000 човека. Те са ме търсили и по телефона, по имейла, през фейсбук. Защото моят телефон го има в интернет, той е публичен. Успях да свърша доста работа в общинския съвет, но 10 пъти повече не можах, защото когато си в опозиция, възможностите са ограничени. Имам да свърша още работа като общински съветник, имам неща, които съм си запланувал и които смятам, че трябва да предложа, защото са важни за бъдещето на града. Искам да изчерпам всички мои възможности като общински съветник, мандата ми още не е приключил, а пък и аз не разсъждавам по начина, по който разсъждават повечето политици в България. За мен е важна работата, която трябва да се свърши сега, належащата работа. Така че нека първо да свърша тази работа, за която съм избран и която всъщност ми е възложена от моите избиратели, които ми гласуваха доверие и продължават всекидневно да ми гласуват това доверие. Всичко останало е във времето напред!

Автор: Габриела Димкова