За Константин Карчев Вселената има край и Господ е формула

„Космосът е голям. Накъдето и да погледнем, все ще видим Големия взрив. Идеята е, че светлината, понеже пътува с крайна скорост, е тръгнала някога и когато стигне до очите ни, това е светлината, която е тръгнала в точно определен момент. И е лесно да се намери точно в кой момент: S = v.t, където v е равна на скоростта на светлината. Което означава, че всичко, което виждаме, го виждаме малко по-рано. По-късно от когато е станало, но малко по-рано от сега.

Ако Слънцето изгасне, ние ще разберем след 8 минути. Всъщност обаче това не е по-рано или по-късно, това е този момент. За нас Слънцето изгасна сега. Това че за Слънцето Слънцето е изгаснало преди 8 минути, нас не ни касае, защото сме отделни от него и

няма как да разберем какво си мисли Слънцето, освен ако не почакаме 8 минути

Този закон означава, че ние гледаме в миналото. Колкото по-надалече гледаме, толкова по в миналото гледаме, защото на светлината повече време й е отнело да стигне до нас.“

Това ми разказа 18-годишният Константин Карчев, който отчита като свое най-голямо постижение фактът, че отскоро живее сам, отделно от родителите си.

Иначе той има 8 медала от международни и национални състезания по астрофизика

Дванайсетокласникът в Американския колеж вече е приет в два университета във Великобритания, но все още не е решил къде ще продължи образованието си. Казва, че за нещата, с които смята да се занимава, са му необходими една тетрадка и една химикалка, не толкова база, затова и факултета по физика в Софийския университет му се струва добро място.

Преди три години Косьо без особено желание и интерес е попаднал на състезание по физика. Оттогава в свободното си време не спира да поглъща физика, астрофизика и астрономия. Първоначално се подготвя сам по астрономия, защото в училище се учат по един-два урока в прогимназиалните класове и то повърхностно. Косьо смята, че без талант и интерес успехи не се печелят и голям астрофизик не се става. Учителят е много важен, но човекът сам се прави добър, казва той. За него авторите в Уикипедия са му едни от най-добрите учители.

Другите са Никола Каравасилев от Софийския университет, Ева Божурова и Захари Дончев от Варненската обсерватория и Алексей Стоев от Института по космически изследвания към БАН. Те са и хората, които са се заели година след организирането на първата международна олимпиада по астрономия, да направят националната в България.

Преди четвъртия селективен кръг за международната олимпиада, се организира лагер-школа на Бузлуджа, която е за класиралите се от националния кръг – първите осем души от двете възрастова групи прекарват там десет дни плътно в лекции. Подготвят се и учениците от 11 и 12 клас за олимпиадата по астрофизика. „Когато отидох за пръв път там, в хотел „Бузлуджа“, научих всичко, което знам“, каза Косьо.

Ако успеем да видим толкова надалече – на 13.8 млрд. светлинни години назад във времето, ще видим Големия взрив. Една точка ще видим тогава, тоест какво значение има накъде поглеждаме, от всяка точка той ще е на едно и също разстояние от нас.

Големият взрив е навсякъде и зад него няма нищо

Космосът всъщност не е безкрайно голям“, продължава да разказва Косьо и ме оставя със зяпнали уста.

Питам го дали вярва в Господ. Той ми отговаря с формулата E = mc², нарича я формулата за природата и устройството й, за начина, по който е създадена, и за Господ и науката. „Пък законите – те предполагат Господ… аз не вярвам в него, но наистина е удивително, че има някъв ред в тая Вселена и лично мен това ме успокоява. Не вярвам в Господ, но вярвам в това, което философията разбира под Господ, което е подредбата. Не бих го нарекъл разум, който е сътворил нещо, но е разумност, която със сигурност съществува“, казва той.

Косьо обича да снима. Снима сгради, пейзажи, в момента прави снимки на випуска на колежа, снима представленията в училище. Обича да пътува и го прави често със семейството си. И да чете книги, когато му остане време. Научната фантастика „Одисея в Космоса“ му е любима, но най-любимата за него си остава „Пътеводителя на галактическия стопаджия“. „Смахната, луда книга, която няма абсолютно никакъв смисъл. Но всяко нещо поотделно в нея има абсолютно дълбок смисъл“, казва Косьо.

Той обича още да отрича астрологията, но признава, че всъщност тя е помогнала да се предскажат затъмненията. Навремето астрологията е била силно обвързана с астрономията, защото за да се направи хороскоп, трябва да се каже какво се случва с небесните тела.

Нютон възхищава и вдъхновява младия астрофизик, защото е измислил един цял нов дял на математиката за собствените си цели (за да обясни закона за гравитацията), но с него буквално е дал началото на физиката, каквато я познаваме сега.

Константин Карчев се възхищава и на Ленард Ойлер, който бил сляп, но това не му попречило да има огромен списък със свои закони във физиката. За себе си Косьо казва, че все е на една крачка от перфектността и въобще не се смята за успял. И би бил предоволен,

ако даде нещо във физиката, което ще помогне да друг да постигне неговото си нещо

Защото от един закон следва друг закон.

Вярва, че не е важно на кое място си в живота, а да гледаш към нови неща. Няма намерение да се грижи за бъдещето, не иска да има никакви очаквания и планове, за да може да се зарадва на всяко нещо, което му се случи.

* Сдружението на ръководители на олимпийските отбори по природни науки – СРООПН, е създадено през 2010 г. по инициатива на фондация „Америка за България“ с цел да подпомага организационно и финансово развитието на националните олимпийски отбори по природни науки в България. Сдружението организира обучения, лабораторни занимания, специализирана подготовка по съответните научни дисциплини – осигуряване на лектори, разработване на задачи и едновременно с това поддържа диалога между българските образователни институции, националните отбори и частния бизнес.

Цитиран от Дневник бг: http://www.dnevnik.bg/detski_dnevnik/2015/04/11/2495384_za_konstantin_karchev_vselenata_ima_krai_i_gospod_e/