Истинското.
За мое съжаление или радост местоположението на тази публикация няма да е Варна, България, а Бирмингам, Великобритания.
Радост?
Да, радвам се, че съм тук, че се запознах с хора от най-различни и невероятни места по света, радвам се, че трупам коренно различен и много полезен опит. Дойдох с най-оптимистичната нагласа, че животът ми тук ще допринесе за едно по-добро бъдеще и, че цялата промяна, с която се сблъсквам ще бъде едно безценно изживяване, от което съм имала нужда.
И това прави животът ми тук приятен и изпълнен с положителни емоции, не се чувствам като на заточение, дори не се чувствам чуждо на място, където никога преди това не съм била. Всеки ден се събуждам с мисълта, че това мое решение ми е коствало прекалено много, за да не го уважавам и, за да не извличам максимума от него.
Това е животът ми, той е пред мен и аз се чувствам щастлива от промяната.
Защо? Това въпреки всичко си остава чуждо място, прекалено далеч от моите корени и прекалено различно от „вкъщи“. Ако домът е там, където е сърцето, то това не е моят дом.
Сърцето ми е в България.
Съжаление?
Да, съжалявам, че родната ми страна не предлага условия, които се налага да търся другаде и всеки изминал ден не спирам да си мисля колко по-щастливи бихме били всички българи, които в момента сме избрали трудния път да тръгнем по чуждото и да изоставим всичко, което обичаме и познаваме, всичко, с което сме израснали и всичко, което, колкото и добре да живеем някъде, винаги ще ни липсва. Разбира се, който е избрал този път, трябва да го извърви без да съжалява и без да се отказва пред трудностите. Всичко си има цена, казват.
Само ако…
Само ако това, след което сме тръгнали на хиляди километри, го предлагаше родната ни страна, то тогава малцина биха избрали да търсят нещо, което вече имат! Защо би било нужно?
Страхотно е, че хората, които могат да нарекат този град и тази страна своя родна, се радват на благоприятните условия, които са им предлагани за един много добър начин на живот.
Страхотно би било и аз да съм на тяхно място.
И ти.
И сестричката ти, която замина да търси по-добър живот другаде.
И баща ти, който също замина, за да осигури по-добро бъдеще на семейството си, но го лиши от неговата опора и сигурност.
И майка ти, която няма да бъде на рождения ти ден, защото билетът до България е прекалено скъп, и вместо да си дойде, тя ще ти прати парите, които е изкарала зад граница, а не онова, от което имаш най-голяма нужда – нейното присъствие.
И всеки твой близък или роднина, който не е до теб в момента, който не е до никого в момента. Който търси по-добър живот далеч от хората, които са неговият живот.
Ще продължаваме да си задаваме въпроси, ще продължаваме да търсим отговори. Ще продължаваме да се надяваме на промяна, и ще продължаваме да бъдем обвинявани, че не сме останали в България, за да я „спасим“, а сме избрали да бягаме и да живеем „щастливо и спокойно“ далеч от проблемите.
А това, че причините да заминеш са били много повече от тези да останеш в родината си, е може би най-огорчаващата действителност… за много хора.
Кой може да те вини, че си заминал?
Кога семействата ще продължат да бъдат семейства в пълния смисъл на думата?
Кога ще бъдат отново заедно?
Кога България ще бъде за българите?
Кога…
Leave a Comment