Убийство след убийство, заем след заем – Авторско мнение

Напоследък слушаме само за убийства – жестоки убийства. Убиват деца, убиват момичета, убиват жени. Хора убиват хора, мина времето, когато само слушахме за убийствата по телевизията. Сега това време е наше и ние сме в него, за съжаление. Живеем във време на убийства, на жестокост, на лошотия и безкомпромисност. В едно „НОРМАЛНО“ време.

Държавата ни затъва с пълна сила, буквално се избиваме за жълти стотинки. Стигнахме до тотален крах, като деянията стават от гнусни по-гнусни. За съжаление, напоследък има доста примери за това…Липсата на пари ли ни озвери до такава степен? Телевизията ли ни проми мозъците или..? Защо гадният и мръсен отпадък, който сами сътворихме, и проблемите от това се изляха така изведнъж върху ОБЩЕСТВЕНАТА И ДЪРЖАВНА ПЛЕЩ – побоища, убийства, катастрофи, мръсни сделки, мръсен живот.

Зверските убийства и побоища, които напоследък разтърсиха страната ни, са ясен показател, червена светлинка, какво отвратително всекидневие ни очаква. Напоследък, всичката тази жестокост и ненормалност, която излиза наяве явно доказва, че държавата ни не си върши работата.

Не само държавата, а и ние като ГРАЖДАНИ, защото съвестни граждани почти не останаха.

Да хвърлим и един поглед на Планът „Ран-Ът“, за който се твърди, че е американския план за унищожение на България и всичко българско.. Това ли е причината за нашето тежко всекидневие? Защо държавите, които са извън Европейския и подобни съюзи, живеят коренно различно от нас? И то в положителен аспект…Алън Фостър Дълес е казал, че „..Бюрократизмът и недобросъвестната работа ще бъдат въздигнати до добродетел...честност порядъчността и почтеността ще се осмиват и ще станат никому ненужни, ще се превърнат в отживелици от миналото… Простащина и наглостта, лъжата и измамата, пиянството и наркоманията, животинският страх един от друг, и нахалството, безсрамието, предателството, национализмът и враждебността между народите – всичко това ние ловко и незабелязано ще култивираме и всичко това ще разцъфне с кичести цветове…“ И това вече е факт и дава отражение… Избиваме се, мразим се, нетолерантни сме.. И сме роби в собствената си държава…

Какво кара хората да прибягват до крайни действия и защо това явление се разраства стремглаво през последните няколко години? Кризата – икономическа и интелектуална, бедността, безработицата, твърде многото информация. Това ли са факторите, които генерират междуличностни конфликти, често завършващи фатално? Да – това са основните причини, според мен! Другата е насилието: насилието у дома, насилие, което става достояние за децата, насилието, което пропагандират филмите, компютърните игри и тонове клипове…

И не е редно да казваме, че няма закони. Закони има, но няма кой да ги спазва. Или няма кой да ги прилага..  Има убийства, защото хората полудяха. Станахме психически неуравновесени, нервни и параноични, защото животът е такъв и всичко това рефлектира върху всички нас, като дава тласък на гнусни и безвъзвратни постъпки. Живеем в стрес, който създава проблеми – както на нас самите, така и на околните. Всяка година се увеличават опитите за самоубийства и самите самоубийства. Работим много, получаваме малко насреща и теглим заем след заем, защото мизерията ни поглъща. Хората на възраст бягат от милата ни държавица, че какво остава за младите? Тук залъка е малък, не че в чужбина е по-добре. ,,Изцеждат“ те, получаваш пари, задоволен си по някакъв начин, но не си в Родината си.Не си на мястото си, а тук се скъсваме от работа за по 300-400 лева. Съвсем естествено е това да не стига за изхранване на семейство, за отглеждане на деца. Та само тока ни е 200 лв. Как няма да сме нервни, как няма да се извършват убийства? Ние не живеем, ние ОЦЕЛЯВАМЕ. Треперим и се притесняваме около обичайни, елементарни житейски нужди: Как да си платим тока, водата? Как да сложим няколко литра гориво в 25 годишната си кола, ако въобще имаме такава…

Е, благодарим господа депутати, които ни управлявахте през последните 25 години, и нас самите, че го позволихме!

Искам да се разхождам по улицата сама, без да се притеснявам, искам да живея нормално. А Вие?

Автор: Габриела Димкова, Нова Варна