Ето какво заяви специално за Нова Варна директорът на историческия музей проф. д-р Валентин Плетньов:
Какво се случва с делвата, която беше открита при ремонта?
Тези делви се наричат питоси. В римският свят се наричат долиуми, а в гръцкият питоси. Това са едни от най-масово разпространените съдове, в които са се съхраняват зърнени храни, вино, зехтин и т.н. Уникалното при този малък питос е, че толкова години е стоял на това място, покрай него минавали канали, а той е останал здрав. По-важното е, че ние знаехме, че под това място пред църквата „Свети Никола“ минава крепостна стена от късната Античност. Това всъщност е последната крепостна стена на Одесос преди унищожаването на града от славяни и авари, някъде около 610-614 година от новата ера. При къщата, която съвсем наблизо намерихме, колегата Йотов току-що извади един участък с опус на тухлени пояси, които всъщност показват как е била построена тази крепостна стена, а именно -камъни и редове пояси с тухли, характерни за късната Античност. Тази крепостна стена продължава към бившият музей на Възраждането, оттам стига на изток до улица Колони и Приморски булевард, където в двора на ъглова кооперация на ул. Колони с Приморски има една огромна кръгла кула от същата крепостна стена. Оттам стената продължава посока пристанището и е завивала по ул. Цар Симеон, откъдето влиза в бившия магазин Валентина, продължава в северна посока, пресича ул. Иван Вазов и подлеза на Шипка. До подлеза на Шипка има камъни, които очертават трасето на крепостната стена. Вътре в подлеза има още една грамадна стена. Това е Римската крепостна стена на Одесос, която прави връзката с другата крепостна стена. Всъщност това е най-голямото разширение преди унищожаването на Одесос и изоставянето на античният град. 80 години след това идват българите.
Есента общината ще смени тротоарите пред „Свети Никола“ и тогава ние ще извадим крепостната стена, която в момента се показва отдолу. Така че тук вероятно, по поръчка на архитектите, ще направят един идеен технически проект, който ще съгласуваме с НИПК. На това място ще вдигнем триъгълната кула до височина примерно до метър и нещо. Така че тази стена ще бъде експонирана над трасето на пешеходната зона. Има вероятност питоса, който е здрав и залепен, да се сложи вътре. От ул. Иван Вазов нагоре сега се строи се една кооперация, вляво от която излезе участък от тази крепостна стена, много добре запазена. Там Христо Кузов намери една част от акведукта, който е снабдявал Одесос с вода.
Много актуална тема е, че Тракийското съкровище е в Лувъра?
И не само то. Събрани са находки от цяла България. Може би това е най-голямата изложба, която всъщност се прави от социализма насам. И то с находки, намерени през последните години.
Ако беше във Варна, нямаше ли да привлече много туристи в града ни?
През 2006 година съкровището беше във Варна. За 3 месеца посетителите бяха около 150 000 души. Част от приходите бяха дадени и на други музеи-участници, защото имаше и техни находки. След това през 2012 г. съкровището беше тук, без Вълчитрънското, но другите големи съкровища бяха тук. Посетителите бяха около 30 000 души. Тогава много чуждестранни туристи посетиха музея, тъй като варненци вече бяха виждали Тракийското съкровище. Тази голяма изложба, която е в Лувъра, не може да бъде тук във Варна, няма къде да я поберем – тя е огромна и плюс това няма кой да плати застраховките. Защото за да бъде изложбата тук, трябва да се платят застрахователните премии. През 2012 г. ги плати Министерство на културата. За изложбата сега в Лувъра дадохме няколко експоната, но те са доста важни експонати и взехме 4000 лв.
А през 2013-2014 г. колко бяха туристите?
2013 г. беше малко сложна, защото тогава приключи проекта за ремонта на музеите във Варна. Тогава община Варна спечели проект и се вложиха 4 млн. и 200-300 000 лв. във витрини, ремонти, оборудване и т.н. на музеите. Тези пари се усвоиха, ремонтираха се залите и т.н. Тогава приходите бяха около 400 000 лв. Нямаше и 400 000 лв. Въпреки че бяхме отворили залите и поетапно хората влизаха, но беше нелицеприятно. Тогава нямаше и круизи. И то заради високите пристанищни такси, за разлика от Костанца например и други пристанищни градове, които са с много по-ниски такси. Дори в Бургас са по-ниски таксите. През 2014 г. малко живнаха нещата, защото вече музея беше тотално обновен и работещ и хората идваха с голям интерес. Наградиха и Варненският археологически музей в Пловдив за пристанище на културата и най-добър музей в страната.
Тогава колко туристи имаше?
Средно се движат някъде между 200-220 000 души туристи само в музея. 2013 г. беше най-тежка, имаше някъде около 130 000 посетители, а миналата година сме отчели някъде около 200 000 души посетители с приход около 640-650 000 лв.
А това лято какво очаквате?
За това лято вече имаме към 20-30 договора с туроператори, но това не означава, че ще дойдат туристи – туроператорите трябва да ги съберат. Имаме облекчение сега за лятото. Пускаме семеен билет по 6 лева – за възрастните и децата. И специални групови билети- картички, които остават за спомен. Има и за Природонаучен музей–Варна – Побити камъни. Сега в момента и града не е в добро състояние. Но до края на юни всичко трябва да е готово.
С какви експонати смятате да привлечете туристите?
Музеят няма нови експонати. Всичко сме показали – злато, сребро, при това само оригинали се излагат. Юли месец ще се върнат най-гледаните и интересни предмети – обеците с богинята Нике. Те са единствените в света. Като приключи договора, се връщат при нас.
Музея предостави за изложбата в Лувъра и плочки от слонова кост, които са с изображение на богини. Те са изключителни паметници, произведения на изкуството. Френски специалисти във връзка с тази изложба дойдоха на място във Варна и реставрираха други плочки, които са в същата колекция. Дори намериха много детайли при почистването им. Открити са в Одесос, но тогава техниката (през 70-те години) не била добра и не са били почистени добре. С микроскоп се виждат драпериите на дрехите. Освен това предоставихме и една от най-ранните скулптори на Аполон – само глава от 4 век пр. Хр. Варненският некропол не го взеха, защото той не отговаря на Тракийската култура. Той е близо 3 500 години преди траките.
Мислите ли, че България ще спечели нещо, че съкровището е там? Туристи?
Всяко едно представяне на България в медиите е от полза. Рекламира се по европейските медии. Сега с изложбата хората научават за нас, иначе няма къде да научат.
А да очакваме ли доста туристи?
Надявам се, че Малките терми на Одесос, които са на булевард Приморски, ще привлекат туристи. След откриването им те най-после се в едно добро състояние – почистени, реставрирани, осветени, с посетителски център с места за концерти, с места за детски изяви и т.н. Ще работят до 22 ч. Оттам пешеходната зона специално беше направена. Ние ще продаваме комбинирани билети – когато се влезе в термите, излиза се на алеята и се връща обратно, така ако искат туристите, могат да разгледат музея за история на Варна. А оттам се отива нагоре до Големите терми. Сега започва маршрута на Големите терми. Подписахме обществена поръчка за процедури вече. На това място правим нов посетителски център, който ще има книжарница, бюфет, тоалетни. Ще има плазмен екран и ще се въртят филми за музеите. Миналата година общината плати около 140-150 000 лв. да освети термите, възстанови се ефектното осветление и те светят нощно време, за да се виждат. В една от големите зали ще направим малка сцена, за която вече имаме договори. Идеята е да вкараме хората вечерта. Децата да правят концерти, защото вътре ще има седящи места за около 200-250 човека. Защото разглеждаш камъните, прочетеш табелките и е много красиво, но трябва да има живот в тези неща, това е идеята.
Вчера бях в Министерство на културата, пратиха три от заповедите за големите паметници във Варна, сега ще пратят още три за Аладжа манастир, за Джанавара и за Караач теке. Термите в момента се водят собственост на Министерство на културата, по закон е така. Но не пише кой управлява обекта и като не пише, ние не можем да участваме в европейските проекти, защото там са общините. А община Варна може да направи един голям маршрут, примерно реставрация на Джанавара. Оттам средновековния манастир на цар Борис и оттам отиваш на Аладжа манастир. Сега по поръчка на кмета сме дали заявка на 3-ма варненски архитекта, които да ги направят идейни и технически. Община Варна ще ги поеме и стават собственост на общината. Въпросът е Министерството на културата да одобри проектите, да има план-сметки и като излезе финансирането, да се включим веднага. Така и Римските терми могат да се направят. Но трябва да се разчуе. Като нямаш инфраструктурата, как да го направим?
Току-що! Намериха нова сензационна находка при ремонта на центъра на Варна! (СНИМКИ)
Автор: Габриела Димкова