Пътувах с влак- в едно купе с моя приятелка и две непознати дами. Половин час след като бяхме тръгнали, едната дама ми проговори. Погледна ме и ми каза, че може да съм й правнучка. Усмихнах се. Видимо това беше истина. Завъртя главата си към другата жена, която стоеше срещу нея. Погледът й беше остър и пронизващ. „Това е дъщеря ми“. Тонът й беше високомерен и подигравателен, а погледа й… Ще помня този поглед дълго! „Аз съм на 82 години, а тя е на 62“. Другата я прекъсна: „Казвай своите години, но моите защо казваш?“ Всички се засмяхме, освен най-възрастната. Физиономията й беше каменна. Обърна се към мен и с вторачен поглед продължи: „Тя не е омъжена. Имаше много гаджета, но не се омъжи. Завърши във Варна, беше отличничка. Отличничка в учението, но двойкаджийка в живота.“ Ситуацията беше конфузна, но тези „драми“ са част от живота…
Защото в живота няма как да сме перфектни във всяко наше начинание. Няма как и да очакваме да постигаме всяка наша цел. Затова и не трябва да се сравняваме с другите. Някои хора се развиват по-лесно в професионален план, а други в личен. За едни е „лесна игра“ да създадат семейство, докато за други това е на заден план. И винаги мисълта за създаване на семейство е придружена със сметкоплан относно храна, дрехи, режийни, памперси и подобни. И това е напълно нормално.
Има и друг поглед над нещата – синдромът „маце и над 30“, ама стара мома. Определено си има предимства да си сама до и над 30-годишна възраст. Гледаш си кефа. Нямаш отговорности към съпруг и деца. Не се съобразяваш с никой. Живееш си живота. Но, ако вникнем в нещата по-задълбочено, жените след 30-те забременяват и си намират съпрузи доста по-трудно. И не говоря за старите моми от едно време. В момента старите моми са малко по-различни от тези преди 30-40 години. Сегашните са самостоятелни, секси, поддържани, амбициозни, оправни. Не отглеждат по 6-7 котки, защото им е самотно. И е техен избор да бъдат сами. В наше време е нещо нормално 30-годишни жени да са сами, а мъжете около и над 30 години да се държат като момченца и да се „обвързват“ с 16-18 годишни момичета… Това сме го приели и то е факт.
Има и друг вариант и развой на нещата…. Докато чакаме принца на бял кон, губим години… Години, през които можем да изградим нормално и щастливо семейство. Защото никога нещата не са както трябва и така оставаме сами завинаги или поне до някаква сериозна възраст. Повечето жени не се обвързват с мъже, които не са им на нивото – няма значение дали то е интелектуално или социално. Мъжете също и това е разбираемо, все пак всеки иска да говори с партньора си на един и същи език. Но, ако търсите и чакате принца с джипа, властта, ланците и многото кинти, вече говорим за друг вид самота – меркантилната.
Мисленето, че жената е малоценна като „ЖЕНА“, че е сбъркана или че има някакъв проблем, ако няма семейство и деца, когато е на около 30-35 години, би трябвало да върви ръка за ръка с това как мъже на същата възраст са в същата ситуация. Но в повечето случаи господата не са угнетявани от подобни обществени убеждения и схващания. Напротив, дори им се симпатизира и ги потупват по рамото, защото те работят здраво, за да осигурят бъдещата си жена и деца. Пълни глупости! Жените правят същото, повечето поне! И същевременно търсят „господин идеален”, като на всеки е ясно, че той е мит. Междувременно, мъжете се „забиват” с разни момиченца и се забавляват типично по мъжки, в което няма нищо лошо. Странното е обаче, че определението „стар ерген” се употребява доста по-рядко от „стара мома”. И това ако не е двоен стандарт!
Да направим съпоставка между жените и мъжете под друг ъгъл – разведените 40-годишни? Мъжете биват съжалявани и успокоявани, а жените в повечето случаи – обвинявани. Но разведеният 40-45-годишен мъж по-лесно ще си намери половинка, нали? Той няма „вагон“ след себе си. Груб израз, който се използва обаче… Отново се прилагат двойни стандарти. И отново жената е в неизгодно положение. Но разведената жена не е „втора ръка” и не е „бракувана и негодна”, разведеният мъж също. Това, че някой не е намерил от първият път щастието и радостта, не би трябвало друг да го обвинява или слага под някакъв общ знаменател! Но за повечето хора, за жалост, това е доста трудно схващане.
А който иска и е готов, ще си намери половинката. Ще прави компромиси, дори със себе си, за да я задържи. Който не го прави, означава, че не иска да има човек до себе си. Няма значение дали е мъж или жена! И уважаваш, за да бъдеш уважаван. Защото любовта изчезва с времето и остава уважението. Ако наистина го искаш, се учиш да виждаш положителните качества в човека, нагаждаш се и преглъщаш недостатъците, защото идеални хора няма. Няма и да има…
Автор: Габриела Димкова
Leave a Comment