Хората живеещи на село в България се увеличават

Все повече българи предпочитат да живеят на село. 94 520 души през миналата година са сменили населеното си място. В резултат на преместванията живеещите на село са се увеличили с 5017 души, обяви вчера Националният статистически институт (НСИ). За поредна година шампион в категорията най-голямо село е Лозен, което заради близостта си до София е известно като спалнята на столичани. В него живеят 6299 души, или над 30 пъти повече, отколкото в най-малкия град Мелник. Статистиката разбива мита за спокойния живот и дълголетието сред природата на село. Числата показват, че хората в града са по-млади и живеят с 2,7 години повече, а смъртността в селата е близо 2 пъти по-висока, отбелязва в. „Труд“. Продължава и миграцията извън страната – 28 727 души са подали информация през миналата година, че напускат България. Над половината от тях са между 20 и 39 години. Най-често българите емигрират в Германия, Великобритания и Испания. В същото време у нас се завръщат все повече български изселници от Турция, показва статистиката. Само през миналата година те са 7052 и са най-много сред заселилите се чужденци. Следват ги сирийци и руснаци. През миналата година населението на България е намаляло с 43 479 души, колкото е населението на един среден областен град, и у нас вече живеят 7 202 198, каза председателят на НСИ Сергей Цветарски. Паралелно със стопяването продължава и застаряването на населението. Всеки пети българин вече е на 65 и повече години, а хората в трудоспособна възраст намаляват с много по-бързо темпо от общия спад. През миналата година българите между 15 и 64 години са били 4,403 млн., или с 68 000 по-малко спрямо 2013 г. Средната продължителност на живота на българина е 74,7 години, като се е увеличила с два месеца и половина. Жените живеят със 7 години повече от мъжете. Най-възрастно е населението на Видин, Габрово и Ловеч. Най-малко хора в пенсионна възраст има в София, Благоевград, Варна и Бургас. Застаряването на населението оказва все по-негативно влияние върху пазара на труда и икономиката. Към края на миналата година всеки 100 души в пенсионна възраст (60-64 години) са замествани от 62-ма души на възраст 15-19 години. Най-зле по този показател са в Смолян и в Габрово. За сравнение през 2001 г. съотношението е било 100 към 124 в полза на младите.