Вицепрезидентът на ЕК: Трябва да премахнем таксите за роуминг веднъж и завинаги

Днес в София се открива най-големият европейски бизнес форум за дигиталната икономика CEEDS’15 by Webit. Представители на най-големите и най-успешни фирми, млади предприемачи, инвеститори, политици и топ мениджъри от почти всички индустрии са сред трите хиляди лектори и посетители на събитието от цял свят.
Основни теми на форума са внедряването на дигиталните технологии в бизнеса, как се управлява успешен бизнес; ефективни маркетинг, реклама, продажби, иновации. Десетки инвеститори от фондове от цял свят ще се срещнат със стартиращи компании от Централна и Източна Европа и ще обсъждат възможности за инвестиции. Специален гост на форума е вицепрезидентът на Еврокомисията по единен дигитален пазар Андрюс Ансип.
CV
– От 1998 до 2004 г. Андрус Ансип е кмет на естонския град Тарту, а след това е министър на икономиката и комуникациите на Естония.
– От 2005 до 2014 г. е министър-председател на Естония. Сред най-големите му успехи е въвеждането на електронно правителство, смятано за най-добрия пример в Европа.
– През 2014 г. е избран за депутат в естонския парламент, а след това и в Европарламента в групата на либералите от АЛДЕ.
– Заместник-председател на Еврокомисията за единния цифров пазар от 1 ноември 2014 г.
– Женен, има 3 деца.
– Г-н заместник-председател, провеждате днес в София граждански диалог за бъдещето на Европа. Какви проблеми очаквате да обсъдите с българите?
– С нетърпение очаквам да разбера какво хората в България мислят за Европа и нейното бъдеще. За мен е особено интересно да обсъдим опита им с новите технологии: срещат ли трудности, когато са в мрежата, когато се опитват да пазаруват или да общуват с държавната администрация през интернет? Смятат ли, че личните им данни са достатъчно защитени? Всички тези въпроси са важни за мен, но също ще обясня какво смятаме да направим, за да създадем единен цифров пазар и как той ще донесе конкретни ползи за хората и бизнеса, особено за малките компании.
България има голям потенциал и би трябвало да се възползва максимално от цифровите технологии. Почти 70% от българските домакинства имат високоскоростен широколентов достъп до интернет, докато в ЕС такъв имат само 62%. Все повече българи редовно използват интернет – 54% през 2014 г. Този процент все още е нисък, сравнен със средния за ЕС (75%), но се забелязва напредък в сравнение с 2013 г. Трябва да се направи повече за цифровите обществени услуги, за достъпа до широколентов интернет в селските райони и за електронната търговия. Напредък в тези области заедно с подобряване на дигиталните умения на хората значително ще допринесе за развитието на цифровата икономика на България. Надявам се да говорим по тези въпроси в София и че хората ще се включат в дебата и онлайн с въпроси в туитър например.
Oтговаряте за единния цифров пазар. Визията на Еврокомисията е, че всички свободи на него трябва да станат “цифрови” през следващите години. Кои ще са те?
– Според нашата визия единният цифров пазар е място, в което хора, стоки и услуги могат да се движат свободно; в което всеки има достъп и може да върши работата си онлайн през границите напълно лесно, безопасно и сигурно; в което има честна конкуренция независимо от националност и място на пребиваване, и всичко това е базирано на ясна правна основа.
Но все още има твърде много бариери и ограничения,
които спират развитието ни. Защо не можете да имате достъп до музика, филми или други онлайн услуги, за които сте си платили във вашата страната, когато пътувате до друга държава в ЕС? Когато си купите нещо от уебстраница в друга страна от ЕС, защо струва толкова много да ви доставят пакета до вкъщи? Хората и бизнесът са изправени пред безкрайни пречки, когато извършват дейност в интернет. Повечето от тези пречки вече са премахнати от реалния единен пазар на ЕС. Защо съществуват още в интернет? Всичко, което е възможно в реалния пазар, трябва да е възможно и в дигиталния.
– Бяхте премиер на Естония, която е пример в ЕС със своето електронно правителство. Ние говорим много за електронно правителство и цифрови услуги, но все сме години назад. Какъв е вашият съвет?
– Да, това е една от областите, в които смятам, че има голям потенциал за България. За съжаление, днес България е едва предпоследна по отношение на интернет потребителите, които попълват и подават формуляри онлайн. Само 13% от гражданите използват онлайн формуляри. Това означава, че вместо това те се редят на опашки, попълват безкрайни хартиени документи, плащат такси за ненужни печати, докато всичко това може да се свършва без загуба на време и пари, много по-ефективно с едно кликване на мишката. Знам, че
българското правителство работи усилено,
за да се подобри това. Една добра първа стъпка е стратегията, която България прие тази година: около 118 млн. евро от европейските фондове ще бъдат инвестирани в модернизацията на публичната администрация.
Надявам се, че всички партньори, правителство и бизнес в България поставят електронното правителство като приоритет №1. Това означава постигане на повече доверие, прозрачност и ефективност, а също така намалява бюрократичните ограничения и разходи. И тук говоря от опит – електронното правителство е реалност в Естония. Цифровите подписи се смятат за равностойни със собственоръчните. В Естония гражданите могат да гласуват и да подават данъчните си декларации онлайн. Системата е проста и сигурна. Естония използва единна методология за самоличност във всички сектори – от банките до болниците. Това, което се случи с “е-Естония”, е, че се постигна безпрецедентно ниво на прозрачност и достъп до услуги. Това доведе до важни подобрения в здравните и образователните услуги, защото хората сега имат много по-лесен достъп до тях.
Да вземем например т.нар. принцип “веднъж завинаги”, който означава, че гражданите и предприятията няма нужда да дават своята информация повече от веднъж на държавата. Това е нещо просто и в същото време то води до по-голяма съвместимост между системите. Защото това е един много важен елемент: системите трябва да могат да “си говорят” както в отделна страната, така и през границите. И това е един много важен аспект от нашата стратегия за единния цифров пазар.
– ЕС планира да премине към изцяло електронни обществени поръчки от октомври 2018 г. Отчетохте бавен напредък в много страни. Как е в България?
– България започна прехода към електронни обществени поръчки, който според законодателството на ЕС трябва да завърши до октомври 2018 г. Българската система вече дава възможност за онлайн достъп до обяви за търгове и тръжни документи. Но въпреки че българското правителство работи по това, все още не е реалност възможността участниците в търга за обществената поръчка да подадат офертите си онлайн. ЕК оказва подкрепа на България в преминаването към електронни обществени поръчки. Това се прави например през нашите структурни фондове, които финансират проекти за взаимносвързаност и общи стандарти. Това е една уникална възможност да се модернизират обществените поръчки, да станат по-прости, по-бързи и без бюрократичните ограничения.
– Използва ли бизнесът в ЕС напредналите цифрови технологии? А компаниите в България?
– Картината е различна в различните части на ЕС. Но забелязваме, че по-малките европейски компании са изправени пред бариери в електронната търговия: само 15% от малките и средните предприятия (МСП) продават онлайн, а само половината от тях продават през граница в други страни от ЕС. В България ситуацията е още по-тревожна: едва 5,5% от българските МСП продават в интернет и само 2% продават онлайн в други страни от ЕС. Тук има огромен потенциал за българските компании, който към днешна дата остава неизползван, защото малките компании просто нямат средствата да наемат адвокати, които да адаптират техните договори и онлайн платформи за търговия към правната ситуация в останалите 27 държави членки. Вместо да платят около 9000 евро – 18 000 лв., за да се нагодят към регулаторната рамка в нова страна, компаниите просто решават да останат затворени в пазара на собствената си страна.
Това е нещо, което искаме да променим с нашата стратегия за единния цифров пазар. Искаме да подпомогнем трансграничната електронна търговия, особено за МСП, чрез хармонизирани потребителски и договорни правила и с много по-ефективни и евтини доставки на пратки.
Искаме също да насърчим бизнеса да се възползва от цифровите технологии, за да подобри своята ефективност и производителност, както и да достигне до повече клиенти. По-малко от 9% от българските предприятия използват електронни фактури и само 6% т.нар. облачни услуги.
– Ако трябва да определите три приоритета за единния цифров пазар, кои ще са те?
– Всъщност ние имаме точно три приоритетни области. На първо място трябва да доизградим единния пазар в света на интернет. Това означава да осигурим хората да имат достъп и да използват цифрови стоки и услуги през границите, а предприятията да имат по-малко пречки, когато продават стоките си в други страни от ЕС. Ще модернизираме например правилата на ЕС за авторските права и ще подпомогнем електронната търговия през граница. Важно е да се справим с т.нар. гео-блокиране: твърде много европейци не могат да използват онлайн услуги, които са налични в други страни от ЕС, без никакво оправдание или пък са пренасочвани към местен магазин с много различни цени. Ще опростим също правилата за ДДС, за да дадем тласък на бизнес дейностите през граница, особено за МСП. Високата цена и сложността да се бориш с данъчните правила в чужбина са сериозен проблем за МСП.
Второ, трябва да установим точните правила и условия за играчите на пазара – както традиционни, така и новопристигащи. Всички цифрови услуги, апликации и съдържание зависят от високоскоростния интернет и сигурни мрежи – животворния еликсир на новаторските цифрови услуги. За да насърчим инвестициите в инфраструктура, ще преразгледаме настоящите правила за телекомуникациите и медиите, за да ги направим по-пригодени към новите предизвикателства. Ще осигурим също така по-добра координация между страните членки за честотния спектър – както за ефира, така и за интернет.
И на трето място трябва да се справим с проблемите, свързани с данните, уменията и общите стандарти. Искаме да помогнем на промишлеността да възприеме новите технологии като обработката на голи количества данни и т.нар. облачни услуги и да управлява прехода към умни промишлени системи. А гражданите трябва да могат да се възползват изцяло от взаимносвързаните електронни услуги – от електронно правителство до електронно здравеопазване, и да развиват своите цифрови умения, за да използват възможностите на интернет и да увеличават шансовете си за намиране на подходяща работа.
– Казвате, че има пряка връзка между единния цифров пазар и единния телекомуникационен пазар. За какво преговаря ЕК с телекомите в момента?
– Единният телекомуникационен пазар е крайъгълен камък на единния цифров пазар. Сега преговаряме с Европейския парламент и със Съвета на ЕС за важните правила за телекомуникационния сектор. Трябва да стигнем до споразумение възможно най-скоро – и това споразумение трябва да е амбициозно.
Моята позиция е ясна: на първо място трябва да премахнем таксите за роуминг веднъж и завинаги. Нека да не разочароваме гражданите, които очакват да не бъдат наказвани в сметките си затова, че използват мобилните си телефони или таблетите си в чужбина. Второ, необходими са ни силни правила за мрежова неутралност, които защитават правата на европейците на незатормозен достъп до интернет. Потребителите не трябва да бъдат несправедливо блокирани или забавяни, когато използват интернет. Доставчиците на съдържание и апликации трябва да могат да предлагат продуктите си без дискриминация.
Трето, трябва ни повече координация за честотния спектър. Радиовълните не признават граници – няма смисъл да има 28 различни подхода в тази област. Колкото по-разделен е радиочестотният спектър, толкова по-малко е ефективен. Необходимо ни е радиочестотният спектър за нашата цифрова икономика да расте с развитието на “интернет на нещата” и 5G, следващото поколение мобилни комуникации.
– По ваше мнение техническият прогрес създава или унищожава работни места? Трябва ли хората да се страхуват за работата си?
– Никой не трябва да се страхува от цифровата икономика. Точно обратното – тя предлага огромен потенциал за създаване на работни места и растеж.
Четох наскоро едно глобално изследване за МСП например, което показва, че 2,6 работни места се създават за всяко, което се губи.
Никой не създава повече работни места от прохождащите и младите компании в цифровия сектор. Точно за това всичко, което правим за единния цифров пазар, е насочено да подпомага стартиращите компании – да им се помогне да развият дейността си, да излязат извън националните граници и да се възползват максимално от единния европейски пазар.
Да направим малките големи. Това е основната задача на единния цифров пазар./24chasa.bg