ЛЮЛЯКОВО
Полъх люляков наднича,
разлюлява клони тежи,
хлевоусто, малко птиче
нещо свирка си с насмешка.
Топлина на пролет гали
спяща котка по главата,
тръпне въздухът, едва ли
от жуженето познато.
И мирише, окосена,
първата трева във двора,
сваля хубавото време
шубата си от умора.
Цветната леха залисва
романтичните копнежи,
а със гръм и трясък лисват
поривите от валежи.
Нещо сиво си отива,
даже спомен не остава,
над окъпаната нива
пълзешком се изпарява.