Българин в Непал: В Катманду горят огромни клади с мъртъвци

„Всички роднини и приятели се надпреварват да ни съветват да се върнем час по-скоро на родна земя. Надявам се това да послужи и на други в нашето положение – за Бога не се втурвайте към изхода! Точно това прави тълпата! А тълпата тъпче, мачка и блъска! Друго няма да получите“. Това написа във Фейсбук българинът Стоян Маринов, който заедно с трите си деца е бил в планината по време на смъртоносното земетресение в Непал. „Давате ли си сметка, че единственият бърз изход от региона е посредством 30-минутен полет в 15-местен витлов самолет? Който трябва да излети от 500-метрова наклонена писта, нацепена от земетресението и който после трябва да кацне на летището в Катманду, което между впрочем е доста зле оборудвано за условия като дъжд и мъгла. За последните 48 часа има осъществени половин дузина полети, което прави 60-70 души. А колко още се трупат в ограничените хижи в Лукла? И спят по пейките на чайните, поради липса на свободни легла. А дори да приемем, че се доберете със зъби, нокти и повечко късмет до полет, дали в Катманду ви чакат с червен килим, хляб и сол? Там, където в момента горят огромни клади с мъртъвци“, допълва той. „Не мисля. Предпочитам да останем в планината. Това е жива планина и някои изпитват трудности да го проумеят! Тя е блага със смирените и гневна със наглите. Доставките на полуготови индийски спагети и Сникерс ще секнат от Катманду, но хората тук не чакат наготово – има картофи, зеле, яйца, какво е родила студената почва“, казва още Стоян. Той разказва още: В момента сме във Фериче. Населеното място се намира в широка долина с надморска височина 4200м. Това е с повече от 1000 м по-ниско от мястото на планинската трагедия в Базов лагер Еверест (5364м). Тук днес грееше слънце, яковете пасяха спокойно, дребни розови цветенца са накацали навсякъде из тревата. Местоположението е стратегическо за планинските спасители, тъй като е благоприятно за кацане на хеликоптери – единственият моторизиран транспорт в целия регион. През последните два дни оттук, на път за Базов лагер, прелетяха поне 50 пъти, разнасяйки странна комбинация от багаж, пътници и трупове. По вътрешни данни (от екипажите на хеликоптерите) загиналите са над 20, до момента са извозени само 8. Има и много изчезнали. Имайки предвид спецификата на терена и температурите, шансовете да са между живите са ограничени. Чудесно е, че времето позволява полети все пак. Сутринта, на закуска, се оплакаха, че има заседнали облаци между Горак Шеп и Базов лагер.

Източник: novini.bg