300 българи продават органите си в интернет

Над 300 българи продават органите си в интернет, като най-често се предлагат бъбреци и части от черен дроб. Цените се равняват на гарсониера в София, показва справка на „Всеки ден“.

От полицията признават, че отново се наблюдава бум на търговията с човешки органи в България. Според нашето законодателство тя е строго забранена, а страната ни се е подписала под декларацията на 100-те нации, заклеймяващи трафика на органи. Въпреки това в глобалната мрежа не липсват българи в трудоспособна възраст, които предлагат бъбреците си или части от черния си дроб за трансплантация.

Наскоро 21-годишен младеж съобщи в интернет, че продава цялото си тяло за 1,25 млн. евро. Мераклиите да го купят, можели да го разфасоват и да ползват органите му за присаждане. Мъжът обяснява, че е напълно здрав, не страда от наследствени заболявания, не пуши и никога не е бил наркоман. Когато след сделката парите постъпели в банковата му сметка, той щял да ги завещае на близките си, които тънат в мизерия.

Преди месец пък баща поиска $100 000 за сърцето на 32-годишния си син, внезапно починал при катастрофа. Органът обаче не може да бъде съхраняван повече от няколко часа и бе погребан заедно с младия мъж, вместо да даде живот на тежко болен пациент. За случая разказаха лекари от болницата, където е бил приет синът му. Те напразно са увещавали възрастния човек да дари сърцето и бъбреците му.

Междувременно стана ясно, че общо 955 българи чакат за трансплантация.

„Добрата новина е, че броят на хората, получили нов орган, расте с всяка изминала година“, съобщи вчера директорът на Изпълнителната агенция за трансплантация д-р Марияна Симеонова. По думите й през 2014 г. броят на тези операции бележи своеобразен рекорд – 79 души са получили нови органи. Най-голям е броят на присадените бъбреци от трупен донор, а най-малък – на чернодробните трансплантации от жив донор. Ново сърце през изминалата година са получили само четирима българи.

Седмица преди началото на Националната кампания в подкрепа на донорството, която започва на 1 май, от агенцията по трансплантации поясниха, че най-честата причина за отказ за даряване на органи е ниската информираност на хората. След разговор с роднините на пациентите, подходящи да станат донори обаче, повечето от тях склоняват органите да бъдат трансплантирани на друг човек.

Случаите на пациенти в мозъчна смърт са между 1% и 7%, но малцина от тях са подходящи за целта. След преминаване през процедурата по доказване на мозъчната смърт, случаят се съобщава в Изпълнителната агенция по трансплантация и следва повторна процедура по доказване.

Ако починалият не е декларирал отказ, се пристъпва към разговори с неговите близки. Едва след това органите могат да бъдат трансплантирани на реципиента.

Източник: dunavmost