МЕЧТА ПО ВРЕМЕ НА ДЪЖД
Мечтата пак блуждае под дъжда
и хилядите капчици брои,
е … нищо, че е цяла вир – вода,
най – смелите са истински мечти.
Отмерва стъпки просто ей така,
сега напред, а после във страни,
потичат спомени като река,
мечтата хваща четки и бои
да нарисува цветната дъга,
щом слънцето сияйно заблести
във спектъра на нова светлина
посока във безкрая да скрои.
И няма да блуждае в самота
по кални и объркани следи,
там някой със протегната ръка
ще чака в пътя да я придружи.