Несебър е един от най-древните градове в Европа, възникнал преди повече от 3200 години.
Архитектурно-историческият резерват Несебър се намира в Стария град и представлява полуостров, дълъг около 850 м. и широк 350 м. През 1983 г. ЮНЕСКО го включва в Списъка на паметниците на Световното културно наследство.
Интересни за града са вятърните мелници, които са символ на Несебър. Останали са от турската епоха.
През античността градът е наричан Месамбрия, през Средновековието Месемврия. За вековната история на Стария Несебър свидетелстват множеството археологически находки. Доста голяма част от тях могат да бъдат разгледани в Археологическия музей на Несебър.
От крепостните стени на града има останки, които са запазени и до днес. Първите крепостни стени са построени от траките през VІІІ в.пр.Хр., след това през V в.пр.Хр. гръцките колонизатори също строят крепостни съоръжения. Периодът, през който Месемврия е под управлението на Византийската империя, е времето, в което се строи доста активно (V в.н.е.). От този период е и най-добре запазена крепостната стена около градската порта. По време на ранновизантийската епоха е издигната крепостна стена и на югозападния бряг, която е запазена и до днес.
Забележителност е и църквата „Свети Стефан” или Новата митрополия. По план църквата представлява трикорабна базилика, изградена от каменни блокове и тухли и е от периода ХІ – ХІІІ в. е. Изографисана е през 1599 г., в нея са изобразени над 1000 фигури в 258 композиции. В църквата са запазени оригинален по стил рисуван иконостас от края на ХVІ в. и резбован архиерейски трон и амвон от края на ХVІІІ век. Църквата не е действаща и е превърната в музеен обект. Обявена е за архитектурно-строителен паметник.
В близост до нея се намира недостроената църква „Свети Йоан Алитургетус” от ХІV в. През 1964 г. получава статут на архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.
В центъра на Стария Несебър се намира един от най-добре запазените храмове от Средновековието – църквата „Христос Пантократор”. Храмът е строен през ХІІІ – ХІV в. и има правоъгълна форма.
Друга църква- музеен обект е храмът „Свети Спас”. Построена е през 1609 г. със средствата на богат несебърски гражданин. През ХVІІ век е изографисана, а в пода й дълги години е била съхранявана надгробната плоча на византийската принцеса Матаиса Кантакузина Палеологина, която сега е изложена в Археологическия музей в града.
Една от най-старите църкви на Несебър е базиликата „Св. Богородица Елеуса“ датира от V в. Тя е разположена на морския бряг в северната част на полуострова. Дълга е 28 метра и широка – 18 метра и има форма на трикорабна базилика с три апсиди и преддверие, а двата странични кораба имат по още две, по-малки апсиди (северна и южна).Църквата е била разположена върху свлачище и затова до днес са запазени само основите й. Последни разкопки и проучвания са извършени през 1920 г., след което храмът е консервиран и отчасти реставриран.
Разхождайки се из Несебър, туристите могат да видят и останки от ранновизантийски терми (бани). Баните са строени през VІ в., а до края на VІІІ в. са били използвани според основното си предназначение, след което са преустроени и се използват за жилищни и стопански нужди. В непосредствена близост до тях се намира друга църква – „Света Параскева”. Строена е през ХІІІ – ХІV в. и има изключително интересна архитектура.
Централната църква на някогашна Месемврия носи името на Св. София, така както е било и в столицата на Византия Константинопол. Наричана е още Старата митрополия. Дължината на храма е 25,50 метра, отвътре е бил измазан с хоросан и стенописан, а целият под е бил покрит с мозайка от малки разноцветни камъчета. Базиликата е била изградена в края на V и началото на VІ век. Сегашния си вид тя е придобила в началото на ІХ век.
Можете да посетите и Етнографският музей на Несебър. Експозицията му е разположена във възрожденската къща Москояни. Къщата е построена през 1804 г. В музея са представени предмети и вещи от бита и занаятите на жителите на града, както и традиционни красиви местни носии.
