Преименуват стадиона в памет на ЖИВКО ГОСПОДИНОВ. Пламен Гетов няма да отиде на погребението, защото.. ПОКЛОН!

На 57 г във Варна почина легендата на варненския „Спартак“ и националния отбор Живко Господинов. До последния си дъх Жиката искаше
да помага на родния си клуб. Преди месец, въпреки болестта като член на сдружение „Бъдеще за Спартак Варна“ участва в среща с феновете като обеща: „Никога повечe няма да бъдете лъгани“. Живко се предаде в понеделник вечерта няколко часа след протест на феновете пред общината.
„Като разбрах че е починал ми стана много зле. Като пребит бях. Та ние с него бяхме като братя. През сезон 1979/1980 спахме 6 месеца у тях и 6 месеца при майка ми. За 365 дни в годината, да не сме били заедно най-много 5 дни. Живко е безспорният №1 в историята на „Спартак“ (Варна), жалко че не ни беше писано да играем дълго заедно в родния ни клуб. Няма да присъствам на погребението в четвъртък. Нямам сили да се изправя пред него, преди да го пуснат там, където му бе рано да иде. Хората, които ги обичам, никога не ги погребвам. Искам да запазя в себе си най-хубавите спомени с тях“, сподели Пламен Гетов.

Живко Господинов е роден на 6 септември 1957 година. На 12 години започва да играе футбол в „Спартак“. Жиката е част от най-успешния отбор на клуба, който в периода 1982/1984 г стига финал за купата, участва в турнира на КНК, където се класира за втория кръг, отпада от световния гранд „Манчестър Юн“ и печели бронзови медали в „А“ група.
През 80-те години „Левски“ и ЦСКА правят всичко възможно да го привлекат, но Живко остава верен на родния си „Спартак“. С покойния Стефан Найденов създават най-знаменития тандем и доставят неповторими емоции на публиката.
През 1986 г играе в 3 мача за националния отбор на световното първенство в Мексико. Записва 39 мача и 6 гола за „А“ националния отбор (1983-1986) – рекордьор на клуба по изиграни мачове и отбелязани голове. Жиката е единственият варненски футболист, играл на световно първенство като играч на варненски клуб.
В периода 1988-1990 г играе във „Фафе“ (Португалия). Има 171 мача и 46 гола в „А“ група (155 мача с 41 гола за „Спартак“ (Вн), 3 мача за „Берое“ и 13 мача с 5 гола за „Спартак“ (Пл). В „Б“ група за родния си „Спартак“ има също 151 мача и 60 гола, за „Черно море“ – 10 мача и 1 гол, а за „Белослав“ – 30 срещи и 7 гола.

„Когато ме видя, Живко се разплака. Дършеше ръката ми, сълзите се стичаха от очите му и ми каза: „Ванка, Ванка, двамата сме най-велики“. Болката ми е голяма, все пак половината ми живот мина с този човек. Не мога да повярвам, че ни напусна толкова рано и бързо. Близките му, приятелите му, всичко направиха за неговото лечение, но тази коварна болест…. С него и Стефан Найденов бяхме атомното нападение на „Спартак“ през първата половина на 80-те години. Сега и двамата ги няма вече. Почивай в мир, приятелю. Дано там горе на небето душата ти намери покой“, разказа за срещата си с покойния преди 2 дни Иван Петров.

„Живко беше уникален футболист и добър човек с много изострено чувство за справедливост“, каза последният му президент в „Спартак“ (Вн) Атанас Атанасов (Кеби). Той предложи стадиона във Варна да се преименува на Живко Господинов.
„За това, което направи Живко за „Спартак“ и Варна, заслужава две неща – стадионът на „Спартак“ да носи името му и отпред да има негов паметник, а Общината да направи Жиката посмъртно почетен гражданин на Варна“, коментира Кеби пред „Петел“.

В една от последните си медийни изяви за варненска медия Живко Господинов си спомни за 1/2-финала с „Левски“ за Купата през февруари 1983 г: „Два месеца по-рано бихме „Левски“ с 2:1 във Варна за първенство и знаехме, че ще направят всичко възможно да вземат реванш. Ние обаче не им позволихме, тъй като имахме можещ и качествен отбор, който година по-късно щеше да завърши един успешен тригодишен цикъл и да се увековичи в историята на клуба ни. Помня, че целият стадион бе за нас и след мача всички хора ни се радваха и поздравяваха. За мен е чест и признание, че бях част от онзи „Спартак“ и постигахме победи, като тази в Казанлък“.
Живко е с най-голяма заслуга за епичната победа над „Левски“ с 1:0 за купата на България. Той е най-добрият на терена и бележи фамозен гол в 39-ата минута, с който класира варненци на финал. В битката за трофея спартаклии губя от ЦСКА с 0:4, но се класират за участие в евротурнира за КНК. Там изхвърлят в първия кръг Мерсин (Турция), а във втория отстъпват през „Манчестър Юн“, но и до ден днешен „Спартак“ остава единствения наш отбор, играл официални мачове с английския гранд.

Снимка Интернет
Живко Господинов (между Ради Здравков и Стойчо Младенов) на световното първенство в Мексико през 1986 г!