Полицаи от отдел “Убийства” на Дирекцията по сигурността в Атина подозират, че 4-годишната Ани е била заклана, разчленена, сварена и преработена по модела на специфичен обред, напомнящ сатанински практики. Основания за подозренията дава фактът, че детето е заклано през Страстната седмица, а от последните части от тялото на момиченцето бащата се е отървал на самия Великден. Разследващите криминалисти в Атина работят и върху версия за канибализъм, съобщава 24 часа.
Биологичният баща на Ани – 27-годишният Станислав Бакърджиев, е признал, че е накълцал детето си късно през нощта на Велики четвъртък до призори на Разпети петък. След това е сменил показанията си, заявявайки, че е извършил зверството на Велика сряда. Никой обаче не би могъл да знае каква точно е истината, тъй като всичко се основава на показанията на бащата. Той е признал, че е разчленявал трупа на детето до неделя – Великден.
Ако е вярно, че обвиненият в убийството на родната си дъщеря Станислав Бакърджиев е следвал сатанински ритуал, полицията в Атина трябва да разкрие дали с него в конкретния ден не е имало и други хора. “24 часа” разкриват, че съществуват данни за подобни кръгове, които търсят деца за жертвоприношения всеки Великден.
Според разкритията до момента 27-годишният Станислав Бакърджиев е разчленил, сварил и преработил с миксер тялото на детето, след като го е намерил, според думите му, мъртво на канапето в дома си. Разследващите полицаи твърдят, че тялото на Ани никога няма да бъде намерено.
Сред показанията на мъжа, включени в преписката, се вижда ясно усилието му да скрие по всякакъв начин следите си и да заблуди властите, както и методичният начин, по който е действал след престъплението, така че да заличи следите от кръв в жилището на улица “Михаил Вода”. Показателно е, че той е почистил дори и сифоните в апартамента. Стигнал е дотам, че е продал и играчките на детето.
В изявленията си гръцката полиция не разкри детайли за начина, по който бащата е премахнал трупа. Твърдят обаче, че е бил в “спокойно психично състояние”.
Вижте показанията на майката, 25-годишната Димитрина Борисова, която бе разпитана вчера. “Станислав никога не е удрял Ани, най-много да ѝ се е карал”, казала тя. Борисова е обвинена за излагане на малолетно лице на риск и лъжесвидетелстване.
При предварителните разпити тя се опита да заблуди властите, за да не замесва своя партньор. В показанията си заявила: “Това, което ви казах в предишните си показания, не е истина. Всичко това го казах, тъй като го обичам и тъй като вярвах, че ако бях казала истината пред полицията, Станислав ще загази.
На 20 март заминах за Германия, за да намеря приятел, който да ми даде едни пари. Докато бях там, говорихме по телефона с Ани, когато я изпрати при майка му, за да я гледа, говорих с него и го попитах дали детето е добре.
За последен път говорих с Ани на 9 април – Велики четвъртък. Каза ми, че си прекарва добре с баща си и че той ѝ купува шоколадови яйчица. Оттогава до 22 април, когато се върнах от Германия, колкото пъти и да говорех със Сава, ми казваше, че детето е при майка му и че е добре. Само на 14 април, когато му се обадих, ми каза, че не е добре, плачеше, каза, че не го интересуват парите и че единственото, което иска, е да се върна, защото нещо лошо му се е случило. Същото стана и на следващия ден, когато му се обадих, каза ми “искам да се върнеш”. Помислих, че е взел наркотици и не знае какво говори.”
Майката на зверски убитото момиченце казала пред разследващите, че след 22 април започнала да мисли, че партньорът ѝ може да е бил детето: “Върнах се от Германия на 22 април и тогава Станислав ми каза, че е загубил детето. Щом разбрах това, започнах да търся из квартала, а следобед заминахме за България. Целта на пътуването, както разбрах по-късно, беше Станислав да си подсигури мълчанието на Ники. След това ме принуди да измисля историята със Силвия.
Не отидохме в полицията, тъй като ми каза, че детето ще го намерят от “Детска усмивка” и че ако отида в полицията, ще ми отнемат момиченцето, защото съм го оставила само с наркоман.
Историята със Силвия ви я разказах, за да не го намесвам и да не ми вземат детето.
Непрекъснато питах Станислав какво е станало с детето и той ми споменаваше различни дати. Тогава започнах да мисля, че може би е набил детето и то е избягало от страх. През последните дни обаче започнах да си мисля, че детето може да е пребито в жилището по погрешка и да е починало и от страх да е скрил Ани. Когато се върнах от Германия, ми каза, че е продал играчките на Ани за 50 евро на някакъв, който работи в закусвалня. Когато го попитах защо е направил това, той ми каза “за да види Бог и да ни върне Ани”.