Мотивацията в очите на един млад българин

Мотивацията е движещата сила към постигането на определена цел. Без правилната мотивация не бихме били способни да взимаме правилните решения, да вървим напред..няма значение как, няма значение дали се спъваме, дали тичаме или спираме понякога. Важното е да не се връщаме назад, да не поглеждаме дори за малко натам, да не позволяваме на дадени хора да ни дърпат назад.

Винаги съм се мотивирала от силните черти, които притежава даден човек, мотивирам се от доминантите. Мотивира ме точния изказ, точно поставените цели, мечтите, които биха те изстреляли в небето, но в същото време са толкова реално постижими, че да те държат здраво стъпил на земята, поне докато не ги постигнеш.

Звучи като в приказка, но истината е, че в очите на повечето млади българи не блести ярката светлина на мотивацията, в очите им се ортазяват светлините в  дискотеката в съботната вечер. Мотивациите им се простират до мола и обратно, приоритетите им са тясно свързани с това  „да се излезе задължително и да сме на ВИП-сепаре! „ , да се пие скъпо уиски, в устата да дими лъскава цигара и да хвърчат салфетки.

Изводът от цялата ситуация е пагубен, това ли сме ние младите..хора без просперитет, хора без мотивация за понантъчно кариерно развитие.. меркантилни тийнейджъри? По-скоро бих заключила, че ако през 70% от свободното времето, пред очите  хвърчат салфетки, няма как ясно да видиш мечтите си, защото пред погледа ти не се развиват културнополитически теми, а ако приоритета ти е да прекараш времето в близката дискотека, много скоро тя самата би станала твоето поле за изява и твоето работно място.

Мотивацията е цел, тази цел ни кара да ставаме рано сутрин и да се чувстваме изпълнени с енергия, тази енергия ни дава силата да мечтаем, мечтите ни стават реалност, а няма нищо по-хубаво от това да живеем в мечтите си.

Автор: Евгения Тонова