ПЕПЕРУДЕН СВЯТ
Денят без будилник се буди
и дълго потрива очи,
сънувал е пак пеперуди,
прашецът им още личи.
Завивките цветно поръсил
във утринен синкав покой,
денят пък челото си въси –
нима пеперуда е той?
Нима е светът пеперуден,
закичил в косите цветя,
в очите му – цвят изумруден
и бяла надежда в ръка?
И кой е посмял да го буди,
без глас, без будилник дори?
Но явно е пак пеперуда,
щом знае, че пак ще лети.
Завивката топла отмята,
прашецът поръсва света,
денят във косите с цветята
разперва с надежда крила.