Емоциите – показател за духовно развитие

Духовното развитие се превърна в любима тема на хората, наравно с позитивното мислене. Хората четат книги, възприемат чужди модели на мислене и наричат това духовно развитие.

Аз не зная какво точно е Духът. Хора, които знаят повече от мен, не обичат да засягат темата за Духа. Но все пак е известно, че Духът (характерът, личността) се развива при решаване на предизвикателства – такива, които карат човека да премине собствените си граници. А това е много трудно и болезнено, защото нарушава усещането ни за сигурност, променя представите ни за света, променя ни силно и отвътре. И всеки път, когато това стане, ние вече не сме същите, ставаме други, непознати дори за себе си.

Това, което зная със сигурност, е че Духът не се развива с четене на книги. Да, тези книги посочват достъп към скрити и могъщи сили, с които разполагаме като хора. Но тези сили не се разкриват чрез четене, а в реалния живот. Тези сили се разкриват спонтанно, когато станем достатъчно силни и разумни, за да можем да ги управляваме без да навредим на себе си и на други. Защото тези сили еднакво добре изпълняват мечтите ни и страховете ни. Те могат да ни дадат живот, могат и да го отнемат. И дори да прочетем в книги за нашите скрити сили и да пожелаем да ги развием, то това ще стане по определен начин. Първо ще се развие познанието ни за света и усещането ни за отговорност към него – в реална житейска и вероятно трудна ситуация, а след това ще получим достъп и до силата.

И гарантирам на всички желаещи да разкрият силите си, че когато получат достъп до тях, вече няма да имат желание да ги използват. Защото ще знаят колко комплексен е светът, как всяко малко нещо променя по непредвидим начин и собствения живот, и живота на всички останали хора, как можем да навредим просто защото сме били непредпазливи. Колкото повече сили имате, толкова по-малко желание ще имате да ги използвате за червено ферари или да си върнете любимия човек. Силата е обратнопропорционална на егото и правопропорционална на любовта. Колкото повече сили имате, толкова повече ще обичате този свят и по-ясно виждане ще имате за отговорността си към него. И колкото повече го обичате, толкова повече сила ще имате. И когато това се случи, можете да се сдобиете и с червеното ферари, но то вече няма да има значение за вас. Когато човек се докосне до силата, разбира, че в този живот има значение само това, с което идваме и си отиваме – любовта. Не притежанието на любимите хора, а любовта.

Моят живот се промени, когато за първи път сънувах сън за смъртта на близък човек, който се сбъдна. До този момент вярвах в това, което виждах. След онази нощ светът ми се разби на парченца и нищо вече не беше такова, за каквото го бях мислила. Трябваха ми 6 години, за да подредя отново света си в място, относително удобно за живеене. Но завинаги загубих онзи комфорт, който имах в стария си свят. Не бях желала тази промяна, но тя се случи и доведе до много други промени в живота ми.

Преди месец претърпях хирургична операция на зъб. Седях на стола, моят зъболекар режеше венеца ми и пилеше костта ми, устата ми се пълнеше с кръвта ми… и си помислих „Горкият доктор, колко му е трудно в този момент”. И в този момент осъзнах колко промени са настъпили в живота ми, в колко различен човек съм се превърнала. Подобна операция претърпях преди десетина години. Една седмица преди операцията не можех да мисля за друго, спомних си ужаса, с който отидох до зъболекаря си, ужаса, с който преживях манипулацията. Тогава мислех само за собственото си преживяване. Сега не мислех нищо, дори не изпитвах страх. В началото благослових откривателя на упойката, после изпитах съчувствие към доктора, защото вече познавах усещането за отговорност към пациента. Седях си на стола с пълното съзнание какво ми се случва – и пълно спокойствие. И в този момент видях разликата в себе си между две аналогични ситуации и дистанция от 10 години. Видях и много други разлики и разбрах, че днес съм съвсем различен човек от това, което съм била преди 1 година, 5 години, 10 години….

Това е истинското (духовно) развитие. Рядко е свързано с внезапни промени, през повечето време протича неусетно, с малки промени всеки ден, всеки час. И понеже не мислим много за това, не забелязваме. Не помним какви сме били, не си даваме сметка и за това какви сме днес. Четем книги, четем за чудесата в живота на другите хора – а чудесата в собствения си живот не забелязваме.

Критерий за духовното ни развитие е емоционалната ни реакция в реална житейска ситуация – това, което днес наричаме емоционална интелигентност. Ако вчера съм реагирала по един начин, междувременно съм прочела стотина книги и днес пак реагирам по същия начин, значи нищо не се е променило. Тук не става въпрос за потискаме емоциите си – става въпрос за истинската ни емоция. Ако реакцията ми днес е различна, носи ми по-голям душевен комфорт и ми помага да реша проблема си по-ефективно – настъпила е промяна, добра за мен. Ако реакцията ми носи по-голям дискомфорт, вероятно става дума за духовна регресия.

Всеки път, когато се учудя на собствената си реакция, разбирам, че в мен е настъпила промяна. Ако се зарадвам на реакцията си – промяната за мен е положителна.

източник: love-aholic.com