След Непал опасно в Кресна, Шабла и Чирпан

Опустошителният трус в Непал, който взе над 7700 жертви, е разместил земните пластове и е променил сеизмичната картина в целия свят. Земетресения може да застигнат и България след бедствието от 25 април, твърдят наши учени.

Стара планина е част от Алпо-Хималайската верига, която понесе удара от труса в Непал. Именно по този начин влиянието може да достигне и до нас.

Натрупва се ново напрежение, което хипотетично би се освободило в даден момент чрез трус във или около България, смята проф. Рангел Гюров. Ако тази прогноза се сбъдне, четири са най-сеизмично опасните зони в България.

Те са способни да породят трусове от 7 и дори по-висока степен по Рихтер, се посочва в доклад на сеизмолозите от БАН.

Първото, което специалистите посочват, е Крупнишко-Кресненското земетръсно огнище. Последното голямо земетресение, което е ставало там, е от 1904 г.

Сеизмолозите прогнозират трус на тази територия с възможен магнитуд от 7-8-а степен по Рихтер. Именно това е огнището с най-висок енергиен потенциал в страната и до голяма степен в Европа. Най-застрашени населени места от евентуален трус там са Кресна, Благоевград, Сандански, Петрич.

Шабленското земетръсно огнище се е люляло последно през 1901 г. Прогнозираният магнитуд за евентуално бъдещо земетресение там е 7-7,5-а е степен. Градовете, които биха пострадали, са Шабла, Добрич, Силистра, Балчик, Каварна, Варна.

Третият земетръсен район, който назовават специалистите, е около Горна Оряховица и Велико Търново. Последното голямо земетресение в този регион е от 1913 г. Евентуален трус там би могъл да достигне 7-а степен.

Последното посочено място е Пловдивско-Чирпанското (Маришкото) земетръсно огнище, където силата на трусовете може да бъде 7-а степен. Най-застрашените населени места са Чирпан, Пловдив и Стара Загора.

Освен горепосочените най-рискови огнища в страната има и множество по-малко опасни, с възможен максимален магнитуд на трусове от 6,5-а до 7-а степен. Такива са Софийското, Провадийското и Ямболското, пише още в доклада.

При направено проучване в столичния район „Триадица“ преди 2000 г. е установено, че при трус над 7,5 ще оцелеят 30% от сградите, а след въвеждането на новите изисквания след приемането ни в ЕС в строителството този процент е 50.

Броят на ранените след непалското земетресение надвишава 16 000. Според оценка на щетите най-пострадала е столицата Катманду, където са загинали най-малко 1209 души. В цялата страна жертвите надхвърлиха 7700, а напълно унищожени са над 284 000 жилища.

Освен загиналите и ранените бедствието доведе и до хуманитарна криза. Властите в страната започнаха масова имунизационна кампания срещу дребна шарка. Има опасения от епидемия заради влошените хигиенни условия.

Трусът с магнитуд 7,8 по Рихтер в Непал доведе също и до снижаване на връх Еверест. По данни на консорциума за геофизически изследвания UNAVCO най-високият връх на Земята е станал по-нисък с 1 инч (2,54 см).

Източник: в. „Досие“, СИЛВИЯ БАРАКЯН