Има една непоносима гледка, която виждаме постоянно – бабите и дядовците ни да са в немилост. Налага се да просят или да продават покъщнината си в името на това да оцелеят. Не продават ли по този начин спомените си и целия си живот? Една от най-милите гледки, е когато видиш баба как плете терлички, блузка …. на своето внуче, но също така е много тежко да видиш как тази същата баба, плете на улицата, за да се изхрани. Това ли заслужават хората, които съградиха България? Хора, изтъкани от добродетели, чест и труд… Изглеждат така, сякаш са захвърлени и забравени дори от собствените си деца и внуци…
Не носим ли всички ние отговорност за тяхната клета съдба? Ако е така – нека ни простят, така както ни прощаваха за белите, които правехме като малки деца. Те сигурно ще ни простят, но ние как ще простим на себе си… за мъката в очите им, която сме оставили. Това не е носталгия по отминалите им години, а болка от липсата на някой, на когото да предадат знанието и опита, трупани през годините. Погубващо е чувството да си непотребен, изоставен, излишен, отхвърлен, забравен…
В Командването на Военноморски сили се проведе среща на комитета на противоминната група и церемония…
Стана ясно, че два товарни влака са се ударили челно край София. Сигнал за случилото…
"Грийнпийс" призова Европейския съюз и националните правителства да забранят всички нови инфраструктурни проекти за изкопаеми…
Тази седмица предстои да посрещнем два последователни празника, които са силно почитани от българите. На…
Оперативният орган на партията утвърди постигнатото съгласие от ръководството на ПГ на ДПС-ДПС с другите…
След два месеца отново ще ни се наложи да преместим стрелките на часовниците, тъй като…
Leave a Comment