Ще потече ли „Турски поток“?

Планираният газопровод между Русия и Турция за пренасяне на газ до европейските пазари, наричан „Турски поток“, може би е един от най-мистериозните проекти през последните години.
Не сме виждали нищо друго освен няколко изречения за проекта, основно в руски медии. Официални изявления по въпроса са изключително редки.
Нека да погледнем последното развитие и след това да се задълбочим върху това какво знаем за „Турски поток“. Изучаването вероятно ще ни доведе до повече неизвестни, отколкото до известни факти.
Шефът на руския „Газпром“ каза на 8 май, че компанията е решила да започне изграждането на газопровода „Турски поток“ и че подготовката за подводната отсечка от трасето вече е в ход. „Газпром“ пристъпи към строителния етап на морската част от „Турски поток“, заяви шефът на „Газпром“ Алексей Милер в интервю за руска телевизия. По-рано той е казвал, че е планирано газопроводът да влезе в експлоатация през декември 2016 г. „Беше постигнато споразумение /между Русия и Турция/ за оперативното въвеждане в експлоатация и газовите доставки чрез „Турски поток“ ще започнат през декември 2016 г.“, каза той.
Въпреки това не знаем коя част от изграждането вече е започната. Руската фирма може би възражда инфраструктурата, която беше изградена за „Южен поток“ на стойност около 5 млрд. евро, но не можем да бъдем сигурни.
Нещо повече, представители на турското правителство продължават да припомнят, че това, което беше подписано през декември 2014 г., не беше нищо повече от меморандум за разбирателство, а не споразумение. Така че засега нищо не е финализирано. От тогава продължават преговорите, но няма информация от турски представители за напредък по предложения газопровод.
Очаква се новият газопровод до Турция да има годишен капацитет от 63 млрд. куб. м. Руският президент Владимир Путин направи някои уточнения при визитата си в Турция в края на 2014 г., по време на която заяви, че „Южен поток“ е изоставен и ще бъде заменен от новия газопровод. Доставката за Турция се очаква да бъде около 14 млрд. куб. м. , което превръща страната във втория по големина клиент на „Газпром“ в региона след Германия.
Това окуражава Турция в стремежа й да се превърне в регионален енергиен хъб. Но не е сигурно кои европейски страни ще искат да купуват газ от „Турски поток“ или по-скоро от друг бъдещ газопровод , минаващ през други държави.
Не е тайна, че Европа се опитва да намали дълбоката си зависимост от руски газ. Европа внася от Русия около 1/3 от потребявания газ. Числата показват, че около 20% от газа във Великобритания и Франция идват от Русия, но шест от страните, които са най-близко до руската граница, са напълно зависими от него.
Също така не е ясно дали планираният „Турски поток“ ще успее да преодолее правните диспути, от които пострада предшественикът му „Южен поток“. Проектът „Южен поток“ се сблъска с множество сериозни правни проблеми при контактите с институциите на ЕС. Например Европейската комисия заяви, че някои от междуправителствените споразумения, които подписаха с Русия страните, през чиято територия трябваше да мине газопровода, не отговарят на закон на ЕС от 2013 г.
Като цяло няма съмнение, че при такъв мащабен проект като „Турски поток“ трябва да има по-малко неизвестни.

Източник: БГНЕС