ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

ПЪТУВАНЕ

Пътуваш с някой двупосочно,

мечтата ти с мечта се слива,

но сякаш там почти нарочно

частица спомен се укрива

 

в шептящи морски раковини,

уюта им не ще напусне,

вълните къпят го във синьо,

докосват го солени устни.

 

И сякаш все не им достига,

а споменът жадува още,

денят ту дяволито смига,

ту тръпнат непрогледни нощи.

 

А шепите трошици сбират

от песъчинки съкровени,

стрелките, само че не спират

да мерят отредено време.

 

И листите от календара

се ронят, тихичко тъгуват,

проблясват мраморите стари

и този спомен ще сънуват.

 

Мечтите нежно се прегръщат,

готови са за път отново,

но никога не се завръщат,

макар и да не казват сбогом.