Как се забавляват морските деца или една разходка до Варненското езеро

Често хората влизат в утъпкания коловоз на своето ежедневие и вместо да разширят пътеките встрани от сянката на носа си, недоволстват, че животът им е скучен. Ще визирам варненци. Живеем в прекрасен град. Древен, интересен, с  благодатен мек климат, на брега на удобна вода, с купища места за забавление. Които, повярвайте ми, не се заключават само и единствено до Морската градина. Нито до барчетата с детски кътове, в които може да захвърлим децата, за да „си починем” от тях. Обръщам внимание върху един леко пренебрегван пейзаж. Варненското езеро. За по-удобно наричано от местните „канала”. Е, няма циментирана „инфраструктура”, площадки, барове, увеселителни паркове, казина и атракциони (което ще се случи в недалечното бъдеще предвид градоустройствения план на града, оповестен на среща с журналисти официално), но е оазис. Едно прекрасно диво кътче природа, което водата редовно чисти от само себе си.

Варненското езеро е крайбрежен лиман, западно от Варна, свързано с Варненския залив и Белославското езеро чрез изкуствено прокопани канали. Подхранва се главно от Девненските извори, през Белославското езеро. Бреговете му са изградени от терциерни варовици, мергели и пясъчници, като южните са стръмни, а северните полегати. След прокопаването на навигационния канал през 1909 г., който го свързва с морето нивото спада с 1,4 m и се изравнява с морското равнище, а солеността се увеличава до 8‰. С разширяването и удълбаването на плавателния канала до пристанище „Варна-Запад“ в Белославското езеро през 1976 г. солеността му нараства до 15‰ на повърхността и до 17‰ в придънните водни слоеве. През лятото в по дълбоките хоризонти се появява сероводород, който изчезва с настъпването на зимата и, който е предпоставка за наличието на дебел слой сероводородна тиня, използвана за калолечение.

Заблатените му крайбрежни участъци се пресушават. На североизточното му крайбрежие, източно от село Казашко е образувана защитената местност „Казашко“, а цялото езеро, заедно с Белославското попада в защитената зона „Варненско-Белославско езеро“, обявена за такава на 10 февруари 2012 г.

На северния му бряг се намира известният Варненски некропол, където е открито най-старото златно съкровище в света. Понастоящем експозицията се съхранява във Варненския археологически музей. По думи на проф. Петко Димитров от Института по Океанология, преди 8000 години древните брегови линии на Черно море са се намирали на около 60 км. източно от Варна и са се простирали почти по цялата територия на шелфа на морето.  Т.е. по всички брегове на всички черноморски страни. Черно море е било сладководно езеро. Нивото му тогава се е намирало на 80-120 м. по-ниско от сегашното. Тогава започват да се образуват дълбоководни минерални утайки, които са резултат от екологична катастрофа.Тези гео-катастрофални събития са променили изцяло черноморското езеро и са го превърнали в море.

Тогава през Босфора започва нахлуване на огромно количество вода със соленост около 38 промила. Настъпва екологична катастрофа. Дълбоководните утайки от тогава представляват измряла органична маса, планктон и микроорганизми на дълбочина 500 м. Тогава възниква и сероводородното заразяване, като сероводородът е достигал до повърхността в тогавашния новообразуван солен черноморски басейн. Затова са наричали Черно море „море на смъртта”.

Днес до Варна всичко е спокойно. Накъдето и откъдето текла водата, текла. Солена, сладка, сега всичко е едно. По думи на рибари, с които разговарях днес, група от 25 делфини всяка сутрин и вечер скачат на свобода, преследвайки пасажите с риба и могат да бъдат видени отблизо.

Обръщам вниманието ви върху това райско място с предложение да не го изключвате от маршрутите на децата си. Там, до спокойния бряг и тръстиките, с пръчка в ръка, те ще бъдат по-близо до понятието „у дома”, отколкото която и да е прашна градска площадка.

Източник: ЕЛИ МАРИНОВА , dobrini.bg