Вземат фалирали молове за съдебна палата на Варна

Изборът на сградата на някой от фалиралите варненски молове е сред обсъжданите варианти за преместването на съд и прокуратура от отеснялата вече настояща Съдебна палата във Варна, пише „Монитор“.

Това заяви областният управител Стоян Пасев след среща с правосъдния министър Христо Иванов в морската столица. Анализирани и обходени били терени, подходящи за нова сграда на Съдебна палата, като сред тях е и земята на бившата Циркова площадка, която по мнение на областния управител е най-удачният избор. Министър Иванов се е запознал с някои от терените, но не се е спрял на окончателен вариант. Предстои да се направят и срещи с местните магистрати, тъй като те ще използват сградния фонд и е нормално да се потърси и тяхното мнение, коментира Пасев. „Имаме 3-4 готови варианта. Съществува и възможност да се разделят прокуратура и съд и да се ползва сградата на някой от фалиралите молове в града. В момента те се помещават в сградата на Съдебната палата на централния площад „Независимост”, но там вече не достига площ и магистратите се задъхват. Има и други подходящи парцели за ново строителство, единият от които е от около 10 дка в района на eлектротехникума, на терена на бившия Старчески дом”, каза  още областният управител на Варна.Четири първи копки на съдебната палата са направени във Варна досега, но няма построена сграда. А Варна е един от първите градове в България със свой съд, но и с редица неосъществени проекти за собствена сграда. По план строителството на новата съдебна палата трябваше да отнеме 3 години, а сградата да има 11 етажа, два главни входа за граждани и два входа за магистрати и служители, 18 асансьора, 402 кабинета, 33 съдебни и 9 заседателни зали, както и 330 паркоместа. Определеният терен за сградата от 6403 кв.м е в централната част на града и е на бул. ” Д-р Пискюлев”, представляващ една от главните автомобилни и пешеходни комуникации в града. По предварителни данни инвестицията, необходима за реализацията на този крупен инвестиционен проект, възлиза на стойност около 90 млн. лева, а с оборудването, видеонаблюдение, охрана и компютърно наблюдение – 130 млн. лв. Средствата трябваше да бъдат осигурени от бюджета на Министерството на правосъдието през отминалите бюджетни години, но пари така и не се намериха.