Светещите очи на цар Самуил тревожат софиянци

Паментникът на цар Самуил, който ще бъде открит официално днес, предизвика противоречиви реакции през последните дни.

Монументът ще бъде разположен до базиликата „Св. София“ в столицата. Инициативата за направата му е по повод 1000-годишнината от смъртта на българския владетел.

Според противници паметникът не е естетически издържан, а според други – той изобщо няма място в София. Спор породи и идеята на създателя на паметника Александър Хайтов очите на цар Самуил да светят нощем, срещу което се възпротиви зам.-кметът по култура Тодор Чобанов.

„Тези очи вътрешно излъчват огън“,

заяви по повод идеята Хайтов в предаването „Здравей, България“ на Нова ТВ. По думите му идеята е разработена с хора от БАН, професионалисти.

„Не съм си го изработил аз вкъщи, докато се чудя какво да правя“, посочи още Хайтов.

Той обясни, че очите на владетеля символизират очите на всички ослепени български воини от византийския император Василий II през 1014 г. след битката край Беласица.

„Той ще гледа вместо тях, символиката е тази“, продължи Хайтов. Той бе категоричен, че мястото, където ще бъде поставен паметникът, е удачно.

Монументът бе защитен и от проф. Георги Близнашки и проф. Божидар Димитров.

„Трябва ли да има паметник на Самуил? Разбира се. Гордея се, че съм взел това решение, за да го има този паметник днес“, коментира бившият служебен премиер Георги Близнашки.

„Става дума за съществена част от нашата история.

Много важен исторически жест е за нас да имаме такъв паметник.

Той е много хубав, а Александър Хайтов се е справил великолепно. Лицето му е един психологически портрет. Как и дали ще му светят очите няма никакво значение“, отбеляза още Близнашки.

„И на мен не ми харесва, че Самуил е леко приведен. Но това е под тежестта на страшната отговорност.

Важното е да има паметник“,

заяви директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров.

Според него лицето на владетеля е максимално близко до оригинала, тъй като е използвана възстановката по черепа на българския цар.

източник: Дарик