Деветашката пещера е измежду най-големите в България. Входът й, с височина 35 м. и ширина 30 м, се открива в скалистия десен бряг на река Осъм, северозападно от село Деветаки, на 15 км от град Ловеч.
Археологическите проучвания показват, че Деветашката пещера е заселена от хората още в зората на човешката история – преди 200 000 години, и била обитавана и през късния палеолит (до към 10 000 г.пр.Хр.). Деветашката пещера е сред пещерните находища с най-богати останки от новокаменната епоха (6200-4900 г.пр.Хр.), когато хората вече започнали да правят и глинени съдове.
Най-голямото поселение в Деветашката пещера било от времето на каменно-медната епоха (4900 – 3800 г.пр.Хр.). . От този културен пласт са разкопани три жилища, които били изгрaдени от обмазан с глина плет. Намерени са много натрошени кости на диви и опитомени животни, с които хората се препитавали, както и многобройни кремъчни и каменни сечива, изделия от кост, рог и мед.
Намерените оръдия на труда, както и останките от тежести за тъкачни станове и за риболовни мрежи, мрежи за лов са свидетелство за разнообразния бит на древните хора. Пещерата била обитавана и през бронзовата и ранножелязната епоха, дори през римския период. От II до IV в. тя служела за тракийско светилище.
Деветашката пещера става известна на учените още от първите десетилетия на XX в. В Югоизточна Европа няма такова огромно по обем обиталище на праисторически хора. Тя е значително по-голяма и от знаменитата пещера Алтамира, Испания, където са открити праисторически рисунки. През 1921 г. Гаврил Кацаров, а след това и Васил Миков провеждат разкопки и откриват останки от праисторически култури. Проучванията през втората половина на XX в. са затруднени, тъй като една част от пещерата е превърната в хранилище за зреене на млечни продукти, а друга – във военен склад за горива.