,,Четете си историята и я пазете като очите си“. Това ни казват светещити очи на Самуил!

Критици на критиците се намерили. Този паметник може съвсем успешно да бъде символ на българското величие и история. Обаче паметникът не е барелеф на кукла Барби, за да подминем облеклото й с безразличие. Видимо е, че за 25 години точно такива Фабриката на прехода произведе и пусна в обрАщение премного. Четете си историята и я пазете като очите си.
Издигането на националното достойнство и самочувствие е дълг на всеки един българин, където и да се намира по света. Емблематична годишнина трябваше да се превърне в повод за равносметка, за градивен поглед не толкова в миналото, колкото в бъдещето. Така или иначе, всички сме задължени на безсмъртния дух на цар Самуил, всички сме отговорни за общото ни минало и бъдеще. Време е! Костите на цар Самуил да намерят покой според каноните на християнската вяра и собствената ни традиция за увековечаване на националните герои. Такава инициатива !
може да се осъществи под патронажа на целия БЪЛГАРСКИ НАРОД! Пренасянето на костите на цар Самуил в България трябваше да е стремежът, с който можехме да отбележим 1000 години от смъртта на българския владетел на 6 октомври 2014 година. Цяло хилядолетие, изминало до днес, от драматичната Беласишката битка, състояла се през 1014 година.
Всички знаем, че за прибирането на костите на Самуил от Гърция в България се правят опити повече от 10 години, но и на тази бележита дата не успяхме да си ги върнем! Време е да се замислим има ли политици, които в свои речи аргументирано, отговорно и със самочувствие да защитават националната гордост на българина на бележити дати с щедри познания на историческите събития? Кои са онези политици, които днес излязоха пред народа и заявиха, че са на страната на българското общество, на страната на онези от мнозинството, които милеят за издиганe на националното самосъзнание, укрепване на духа, единението и вярата, че бъдещето е в ръцете на избора на всеки българин.
Потънали в дюшеците на безхаберието и размити във враждите за господството на материалното, родните политици не се досетиха, че битката при село Ключ е не само кулминация на двубоя между цар Самуил и Василий II – Българоубиец. Те пропуснаха дори и днес да разберат, че тя е утвърждаване на онзи героичен подвиг на смелото българско сърце, онова нематериалното, което избрано да защитава народа си, умира в негова чест, посочено от народа си. Години наред в празнословията, пълнещи ефира на българската политика, не успях да чуя адекватна държавa.
Историческа реч, свързана с проблемите на българите зад граница, с тревожните тенденции по подмяната на българската история, тегобите около образователната катастрофа, промиваща цели поколения мозъци. Днес всички говорят за пари. А никой и дума не продумва за разбуждане на българщината и обединение на народа около своя исторически корен. Виждам само една бледа сянка на политици, ампутирани от историчност. Знаете ли…, тях хората ги забравят за дни. Истинските държавниците винаги остават в историята, запечатани в аналите. Те са непреходни.
На България й трябват най-кадърните, честни, достойни и предимно най-ярки личности, синове и дъщери на нашия народ, преди всичко и основно с национално самосъзнание и с ясно открояващо се самочувствие, които носят българщината в сърцето си и я пазят като зениците на очите си.
За такива личности плаче днес България, че да я има и утре, че и след още 1000 години. Четете си историята и я пазете като очите си. Това ни казват светещитe очи на Самуил!

Цвета Кирилова - за Нова Варна