Някой от Нацистките изобретения, които промениха света

Телевизорът, лазерът, мобилният телефон, 3D – кой би могъл да си помисли, че за пръв път са се появили в Нацистка Германия? В тази статия обаче ще намерите достатъчно доказателства.

„Царят на Слънчевата пушка“

Обергрупенфюрерът и генерал от СС Ханс Камлер е една от най-тайнствените личности на Третия райх. От 1944 г. той започва да ръководи строителство на подземен завод за производство на изтребители. Освен това, заедно с назначения за генерален директор на чехословашката компания Шкода – щандартенфюрерът от СС полковник Вилхелм Фос – той е работил над засекретен проект, за който не е знаел дори началникът на Луфтвафе Херман Гьоринг и министърът на военната промишленост Алберт Шпеер. В течение на идеята били само Хитлер и Ханйрих Химлер, Камлер и Фос се отчитали непосредствено пред тях.

На 23 април 1945 г., когато става ясно, че краят на Райха е вече близък, Камлер заминава за австрийското градче Ебензее, където още през 1943 г. под негово ръководство са започнати работи по изграждане на гигантски подземен комплекс под условното название Zement. Но Камлер прекарва там кратко време: на 4 май се отправя към Прага. Той желае да погребе в тайна документацията на тайния проект, кото се съхранява в централата на Шкода. Това му се отдава да направи и по официални сведения Ханс Камлер се самоубива на 9 май 1945 г. в гората между Прага и Пилзен.

Също така съществува версия, че през май 1945 г. американски войски завземат Пилзен, който дотогава се намира в съветската окупационна зона. Според тази версия обаче сътрудници на военното разузнаване на САЩ изучават архивите на изследователският център на СС в Шкода. Американците предполагат, че нацистите са се занимавали със създаване на ядрено оръжие. Но всъщност не било така: подземният суперзавод на Камлер бил проектиран да произвежда изтребители, зенитни лазери и подводници с название „Змеят на Мидгард“.

Камлер също така наблюдавал работата над т. н. „слънчева пушка“. Сведения за това ни дава статия в списание Лайф от 1945 г. Заглавието й е: „Експерти от армията на САЩ установиха, че нацистките учени планирани да създадат слънчева пушка“. Тя представлявала огромно огледало с диаметър около 200 м, предназначено да съсредоточава слънчева енергия – точно като увеличително стъкло. Ако такова приспособление би било създадено, то можело за минута да изгори цели градове. Тази идея била предложена от германския ракетен инженер Херман Оберт през 1923 г. Но неговото първоначално намерение за това космическо огледало, което глътнало три милиона марки и 15 години работа, било то да предоставя на хората по цялата земя слънчева светлина по поръчка. Но по-късно Оберт описва това свое изобретение като „ултимативно оръжие“.

От документацията на проекта, проучена от Съюзниците, станало ясно, че нацистите започнали да търсят начин да построят за Третия райх една такава лупа на разстояние 36 000 км над Земята. То трябвало да се извежда в орбита на отделни парчета, които след това да се съединят. В проекта даже се намирала информация за космическа станция със шлюзове за ракети, хидропонни градини за изработка на кислороди и генератори на електричество чрез слънчева енергия.

Хитлер обаче се отказал от този проект като твърде скъп…

Както предполага полският историк Игор Витковски, главният проект на Камлер било космическо оръжие на име Die Glocke, което в превод означава „камбана“, а изобретателят – Царят на Камбаната. Ако се вярва на Вилхелм Фокс, с тази технология нацистите имали намерение да унищожат Москва, Лондон и Ню Йорк. Устройството наистина изглеждало като огромна метална камбана, състояща се от два огромни оловни цилиндъра, въртящи се в противоположни посоки и запълнени с неизвестно вещество.

А не знаем какво е това вещество, тъй като американците слабо се заинтересували от документите около Камбаната поради една-единствена причина: тя не е ядрено оръжие.

От лазера до айфона

Още през 1934 г. нацистки учени започнали да разработват „апарат с лазерен лъч“, чийто основен замисъл бил да ослепява летци от военновъздушните сили на противника. Само че работата над това устройство била завършена горе.долу седмица преди края на войната…

От февруари 1945 г. бюрото на Ханс Камлер започнало да ръководи, освен всичко останало, и проект за „миниатюрни преносими устройства за връзка“. Норвежкият историк Гудрун Стенсен пише: „Вероятно без чертежите на Камлер нямаше да има днес айфони. А за създаване на обикновен джиесем биха ни потрябвали около 100 години“. В историята няма „ако“, но кой знае – може би, ако Райхът беше просъществувал повече, мобилните телефони щяха да се появят доста по-рано.

За появата на GPS-a обаче много сме задължени на Хеди Ламар – известна американска актриса и съпруга на собственика на заводи, произвеждащи оръжие за Третия райх. През 1942 г. тя и композиторът Джордж Антейл патентовали технология за „честотно сканиране“, позволяваща да се управляват торпеда от разстояние. Това изобретение ляга в основата на GPS – Global Positioning System. 9 ноември – рожденият ден на актрисата – се отбелязва в САЩ като Ден на изобретателя.

3D пропагандата

Традиционно се смята, че технологията на триизмерните снимки е изобретена през 50-те г. на ХХ век в Холивуд. Обаче наскоро в берлинските архиви австралийският изследовател Филип Мора откри копия на два броя триизмерни ленти. Надписът им Raum Film – „пространствен филм“ – дава идея за характера на изображението – и освен това те са заснети по поръчка на Гьобелсовото Министерство на пропагандата. Всеки от двата филма е на 35 мм лента и времетраене по половин час. Показват идилични сцени – разходки и пикник сред природата. Неизвестно защо те не са получили широко разпространение и още по Хитлерово време са останали в архивите. Може би, заради думата Raum, която също така означава „космос“. За снимките са използвани два обектива и поместена между тях призма.