Днес е Еньовден булките ходят голи по чужди ниви, но не за билки

С масовото къпане годината се обръща към зимата.

На 24 юни (в сряда) 2015 година, църквата чества рождението на Йоан Кръстител . Задължителен е обичаят за масово къпане Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“.
Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява, Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде за здраве през годината. Точно по изгрев, всеки трябва да се обърне с лице към него и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина — ще боледува.
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“ слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се измие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.
Вярва се, че на сутринта на празника, щом изгрее слънцето, която мома първа го види – ще има пари и от здраве няма да се отърве.
Според народните вярвания, нощта срещу Еньовден е изключително подходяща за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден. Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал — забраната да се жъне на Еньовден. Според поверието този ден е „хаталия“, „аталия“ (лош ден) и се вярва, че Свети Еньо ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.
На 24 юни (в сряда) 2015 година, църквата чества рождението на Йоан Кръстител . Светията е братовчед на Исус, но не роднинската връзка го прави така значим, а фактът, че предрича появата на сина Божи и сам го кръщава.
Йоан, наричан накратко Еньо или Яне, е в основата на празника Еньовден , един от най-интересните във славянските фолклорни традиция. Той съвпада с лятното слънцестоене, затова често много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.
Празнуват: Яни, Яне, Яна, Янка, Янко, Яница, Янин, Янина, Янита, Янета, Янис, Яниса, Янимир, Янимира, Янислав, Янислава, Янизар, Янизара, Янил, Янила, Янилин, Янилина, Янидин, Янидина, Яник, Янек, Янико, Яника, Яно, Яньо, Янчо, Калоян,Енчо, Еньо, Йоан, Йоана, Ивет, Иван, Ивана, Иванка, Даян, Даяна, Дилян, Диляна, Диян, Дияна, Деян, Деяна, Деан, Деана, Диан, Диана.
Истинското лято още не е започнало. Децата чакат ваканция, чиновниците – отпуска, собствениците на хотели и ресторанти – печалба, а „Еньо вече си е наметнал кожуха и върви за сняг“. Така е според легендата. Денят започва да намалява, а годината клони към зима. Но преди да поеме дългия си път, слънцето спира да си почине. Окъпано в „живата вода“, на Еньовден огненото кълбо изгрява много рано. Мило му е да се прости със света, който няма да види до догодина. Според поверието то „трепти“, „играе“ и който види това странно явление, ще бъде здрав през годината. Поради това в сряда по изгрев се обърнете с лице към огромното небесно светило и през рамо погледнете сянката си. Цяла ли е, няма да имате работа с личния лекар и здравната реформа няма да ви мъчи – оловина ли е обаче, ставате неин роб. Според вярванията там, където се е окъпало слънцето, водата става лековита, а росата покапала от него, носи особена магическа сила. Затова добре е преди изгрев всеки да се измие в течаща вода и да се отъркаля в росата за здраве. При момите положението е по-специално. Тази, която първа види слънцето, без съмнение ще бъде румена и богата. Нощта срещу Еньовден е изключително подходящо за т. нар. „грабене“ (крадене) и „мамене“ (примамване) на плодородието от нивите и добитъка, макар че някои практикуват този ритуал през цялата година и повсеместно – дори в банките.
Малко по-особен е обичаят, който следват бездетните булки. Те съвсем нормално, според традицията, отиват да крадат плодородието на чуждата нива, събличат се голи, вдигат глава към небето и призовавават светията: „Брате Яню, знаеш ли оти съм ти дошла?“ Най-често в този момент отнякъде изскача стопанинът на нивата. И тъй като според селското право заловена на местопрестъплението жена трябва да бъде набита и „посрамена“ (насилена), невестата си получавала „наказанието“. А ако след 9 месеца се роди детенце, кръщавали го Енчо или Енка.
Еньовден свързваме най-вече с обичая да се берат билки. Според нашите баби срещу празника те имат магическа и целебна сила.
Но тя изчезва бързо с изгрева на слънцето. Затова сънливите нямат шанс, а самодивите и знахари обикалят полята още по-тъмно. Набраните билки трябва да са „77 и половина“, за всички болести и за една без име. През нощта в навечерието на празника не бива да се пие вода, нито да се налива, а в самия ден не се пере, за да не се поболее член на семейството. Съществува и поверие, че преди Еньовден там, където има заровено имане, от земята излиза син пламък Очарованието и магнетизмът на Еньовден са толкова силни, че подобно на Нова година и на Гергьовден, тогава се гадае за здраве, женитба и плодородие, а нощта е най- потайната и мистериозната. Тогава всяко предсказание се сбъдва.
Веселбата започва със свиването на голям венец от горски цветя и треви. Между тях непременно трябва да има и еньовче, царят на билките. Останалите са невен, вратига, комунища, жълт и бял равнец, джоджен, маточина и здравец…
Историята на една любов
Легендата разказва, че преди много години в едно село се залюбили двама млади. Еньо и Стана непрекъснато мислели един за друг. Нито хляба, нито гозбите им били сладки, ако не успеели да се видят през деня. Но бащата на Стана бил решил друго. Той сгодил дъщеря си в съседно село.
Минало се време. Дошли сватове и сватбари да вземат булката, тръгнала тя с тях, но когато стигнала големия мост над Тунджа, смъкнала булото и се хвърлила в реката. Като разбрал за случилото се, любимият й Еньо се поболял от мъка. Девет години плакал и не ставал от леглото, а цялото това време капка дъжд не паднала от небето. Реката пресъхнала. Добитъкът и хората започнали да измират. Земята се напукала.
На десетата година сестрата на Еньо взела кросното, поставила на кръст точилката и с детски повой ги обвила. Облякла го с женски дрехи и го пребулила с бяло. Отишла при Еньо с куклата и му продумала: – Стани, Еньо, стани, братко! Стани да видиш твоята Стана е дошла булка да ти стане! Отворил широко очи Еньо, усмивка грейнала на лицето му, протегнал ръце, надигнал се леко и издъхнал… Изведнъж задухали силни ветрове. От небето се изсипали проливни дъждове. Тревите и нивята се раззеленили. Заблеяли стада по полята. Момите запели любовни песни. Оттогава е останал обичаят на Еньовден да се прави Еньова буля. Пеят се песни за любов и берекет. Накрая надпяват пръстени на момите, за да видят какъв момък ще им се падне. Свири се и се пее през целия ден.

Източник: Блиц