Варненският апелативен съд реши – 25 години затвор за убиеца на Хюлия Маджар

Варненският апелативен съд измени в наказателно-осъдителната част присъдата на Окръжен съд Варна (ВОС), по отношение на Иван Тодоров, убил преди година и половина студентката Хюлия Маджар. Втората съдебна инстанция определи на подсъдимия „доживотен затвор” и редуцира наказанието на „лишаване от свобода“ за срок от двадесет и пет години при строг режим. Апелативният съд потвърди присъдата в останалата й част, с която Тодоров трябва да заплати на родителите на убитото момиче 300 000 лева обещетение за причинените им неимуществени вреди.

Пресслужбата на съда припомня, че преди 10 дни втората съдебна станция разгледа протеста на Варненска окръжна прокуратура срещу присъдата на ВОС, който призна вината на Иван Тодоров за убийството, извършено на 2 януари миналата година умишлено, по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. На 6 април тази година първата съдебна инстанция присъди 20 години затвор за подсъдимия, но заради привилегията на процедурата „съкратено съдебно следствие“, от която Тодоров се възползва, наказанието му бе редуцирано до 13 години 4 месеца затвор при първоначален строг режим. Както прокуратурата, така и родителите на Хюлия като частни обвинители и граждански ищци настояваха, че единствената възможна справедлива присъда за това жестоко престъпление, отнело живота на 24 годишната Хюлия е „доживотен затвор“, който да се редуцира, съгласно нормата на закона с „лишаване от свобода“ от 20 до 30 години.

За да измени първоинстанционната присъда Варненският апелативен съд е приел, че спорът е по отношение справедливостта на наложеното наказание. В мотивите на изменената присъда е записано, че ВОС правилно е отчел всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, но определяйки на най-ниската база наказанието е допуснал нарушение по отношение неговата справедливост. Деянието е с изключително висока степен на обществена опасност както поради обстоятелството, че се засяга изключително човешко благо – животът, така и предвид начина на извършването. Подсъдимият е използвал близкото си познанство с пострадалата, за да я накара да се види с него. Намеренията му не са възникнали инцидентно, а са били планирани. Очевидни са били намеренията му и след като е получил отказ на сексуалните си щения и е убил момичето. Според апелативния съд действията му и след това продължават да бъдат целенасочени – да прикрие следите си и да насочи разследването в друга посока. Особено цинични са обажданията до бащата на жертвата с искане за откуп, както и инструкциите по какъв начин да го предаде, въпреки, че жертвата му е мъртва от часове. На следващият ден Тодоров напуснал страната, а дни по-късно бил задържан в Холандия.

В мотивите на апелативния съд е записано, че въз основа на съдебно психологичната експертиза ВОС правилно е приел, че подсъдимият е лице с много комплекси, приемал е лекарствени средства, засилващи агресивността му, използвал е услуги на проститутки, което от друга страна обяснява поведението му след отказа за секс. Хюлия е била негова близка позната още от детските и ученическите години, а не е случайно попаднало в тази обстановка момиче. Без всякакви скрупули подсъдимият се е възползвал от нея, от доброто й отношение към него и от дългогодишното им познанство. Пострадалата в нито един момент, с нищо не е провокирала подобно отношение у него.

Втората съдебна инстанция счита, че ВОС неправилно е отмерил наказателната санкция. Подходящото наказание в този случай е втората алтернатива – доживотен затвор, който след редукция се заменя с лишаване от свобода за срок от 20 до 30 години. Въззивната инстанция намира, че едно наказание в средния предвиден при тази процедура размер от 25 години лишаване от свобода ще въздейства възпитателно и ще изиграе своята възпираща и предупреждаваща роля.

Решението на Варненския апелативен съд, с което присъдата на Иван Тодоров, убил 24 годишната Хюлия Маджар се изменя на „доживотен затвор” и се редуцира на „лишаване от свобода“ за срок от двадесет и пет години при строг режим подлежи на жалба пред Върховния касационен съд.