Коя е олигархичната опозиция в БСП?

Все по-малко и по-рядко обществото се вълнува от задълбочени анализи на обществено-политическите процеси. Много по-лесния начин да си обясним ставащото е да се пуснем по линия на клюката, интригата, шумното повтаряне на неистината, докато тя стане истина.

Да не се напрягаме да вникваме в сложни умозаключения, а да се доверим единствено на страстта си за зрелища и забавление, дори и някъде тайно в нас интуицията да ни нашепва, че накрая сметката е наша.

Няма безплатен обяд, няма и безплатно развлечение. Не може да се заблуждаваме завинаги, защото нищо не е вечно. И когато анестезията приключи, започва болката. Болката от пропиляното време, болката от излъганото доверие, болката от неслучените цели. „Да, ама не”, казва великият Петко Бочаров. За политическия ни елит целите са случени, проектите са реализирани.

Излъгани сме само ние, тези които даваме мандати на нашите управляващи. Когато през 2009 ГЕРБ спечелиха парламентарните избори, един познат ми каза „БКП победи БСП”. И беше изключително прав, само с едно уточнение от моя страна, този път открито и явно. Защото цялата ни политическа класа е продукт на БКП, но проектът ГЕРБ достигна висотите на политическото инженерство, като дори не смени политиката и посланията на БКП. И какво се оказа, партията-наследник на БКП, която се преименува в БСП, в опитите да се дистанцира от произхода си, даде солидна възможност за изява и власт на „дясната” ГЕРБ, която в генезиса си е единствено мутренска.

Такива са и похватите на управление, за съжаление не само в ГЕРБ, но и в държавата от няколко години насам. И понеже не искам да падам до нивото на жълтите издания, ще наричам начина на управление олигархичен, което е другото име на срастване на мафията с държавата. И докато при ГЕРБ всичко е ясно, те никога не са крили произхода и заниманията си преди да се заемат с правене на политика, то процесите в БСП са значително по-завоалирани. Тъй като БКП запази в БСП принципите на партийна демократичност, то там средата да избуяват и се развиват всякакви инакомислещи е най-благоприятна. Чудя се в момента кое описание да използвам за сегашните опозиционери в БСП. Дали да е „лявото крило на ГЕРБ в БСП” или „източноправославната фракция на ДПС”? Но за да не ме обвинят в плагиатство, ще си създам собствено определение за тях, олигархично – егоцентрична вътрешна опозиция (ОЕВО).

И за разлика от недомлъвките на техните другари, ще изброя поименно обозначилите се досега в ОЕВО. Ще се опитам да спазя правилен хронологичен ред на включването им – Димитър Дъбов, Бриго Аспарухов, Кирил Добрев, Мая Манолова, Драгомир Стойнев, Ангел Найденов, Георги Кадиев и Страхил Ангелов. Като следя какво става в лявото пространство, веднага възниква въпроса защо ОЕВО са толкова активни в последните месеци? Отговорът е само един. Те искат да овладеят БСП, да я превърнат в изцяло зависима от тях партийка, която да извадят на политическата сергия и търгуват по пазарни цени.

Жалко, че не могат да я превърнат в акционерно дружество, където да държат основния пакет акции, защото тогава могат да играят и на борсата, за да реализират по-големи печалби. Те всички там са с добър бизнес нюх и са доказали в живота, че могат успешно да правят пари. Не е лошо политикът да е богат човек. Лошо е, когато не е ясен произхода на богатството му. Когато има съмнения и догадки за произхода на първия милион, когато има явни зависимости от по-богати от него хора, които щедро се отплащат за услугите му.

И понеже започнах с БКП, ми се иска и да завърша с нея. Вместо да заложи на единствения си първоприемник БСП, БКП създаде политическите проекти СДС, ДПС и ГЕРБ, които години наред се опитват да пратят в историята БСП. И не може да се отрече, че хората от ОЕВО са техните най-верни бойци. Проблемът им в последните месеци е, че губят властови позиции, което ги извади от прикритие и те ясно се обозначиха. Само за незрящите и неграмотните това не е ясно.

Драгомир Ангелов, BIG5.BG