Политолог: Етническите проблеми в България могат да се окажат опасни за националната ни сигурност

„Това капсулиране на етноси, след време е възможно да предизвика големи катаклизми и сблъсъци, които да застрашат националната сигурност на България, а в най-лошия случай до нарушаване на териториалната цялост на страната.“

Най-незабележимия за обществото е този с румънците в България и по-специално самоопределящите се като власи. Още през 2007-ма година, сдружението на младите румънци в България излиза с отворено писмо в което настоява за майчин румънски език като част от националната образователна система, квота в парламента и румънски лицей във Видин. По повод преброяването през 2011 година, според вестник Труд, във същия град са раздавани дипляни, които са насърчавали местните жители да се самоопределят като власи или румънци.

Организациите, които са инициатори на споменатите действия са подкрепяни морално и финансово от румънските институции. Към днешна дата, всички самоопределящи се като румънци или власи имат възможност да получат образование в Букурещ по преференциални условия. Спокойно можем да квалифицираме политиките на Румъния изразени чрез НПО-та на местно ниво като анти-български.

В същата група проблеми спадат и тези със турците в България. По-специално големите групи населяващи Лудогорието и Източните Родопи. Самоопределящите се като Турци в България са над половин милион. Имат сериозно изразено представителство в парламента и новини на турски език в национален ефир. ДПС провежда агитация на турски език, което е в разрез със законодателството. Депутатът от ДПС Хюсеин Хафъзов на 21.09.2014 на чист турски език във Чорлу заявява „България е зажадняла за вас! България ви чака! Чакат ви Родопите, Добруджа, Айтоското поле и Лудогорието“ Като по този начин подканва хората с българско или двойно гражданство да гласуват на изборите в България. Това е във връзка с т.нар. изборен туризъм. Единствените последствия за ДПС са няколко глоби. Проблема с турците е още по-дълбок. Българите все още носят историческия горчив спомен от османското робство, макар и Турция да не желае да бъде наследник на империята. От своя страна турците помнят възродителния процес. Напрежението между българите и турците у нас се нажежава от действията на ДПС от една страна и от друга на т.нар. националистически организации и партии в България. Историята не трябва да бъде определяща за настоящите и бъдещите политики. Можем да вземем за пример западна Европа. Там ако погледнем назад са се водели кървави войни между държави, които в момента поддържат добри икономически и политически отношения. Всичко това носи ползи както на самите страни, така и на техните жители.

Третият и най-взривоопасен за обществото етнически проблем е този с ромите. Те подобно на турците са капсулирани в „махли“, села и малки градчета. Тук е излишно да се подчертава дори, колко лесно запалим е конфликта между българи и роми и това се забеляза силно в последните три седмици. Като започнем от Катуница от 2011, като случая прерасна в национален протест и сблъсъци в отделни населени места между българи и роми, та стигнем до Гърмен и Орландовци. Все повече излизат данни, че проблемите пламват именно в места, където се заселват нови ромски жители на големи групи. Това заселване става непосредствено преди избори. Те също имат организации, които да защитават техните права, като дори Българския хелзински комитет обяви събарянето на четири незаконни ромски къщи в Гърмен като расистко. В много от големите градове, като Варна например, ромите са окупирали хубави и удобни части, но местната власт не може да вземе адекватно решение как да се справи с проблема. Не е тайна за никого, че във всеки град има местни феодали, които контролират т.нар. ромските вот. Законодателството в България за съжаление е импотентно откъм инструменти за превенция на схеми за купуване и продаване на гласове. Така се получава, че едновременно местната власт няма адекватно решение за проблемите с ромите и в същото време определени политически кръгове имат интерес, те да продължават да бъдат капсулирани.

Mедиите от своя страна също нагнетяват обстановката. Онлайн изданията трупат печалби единствено от посещения. За да натрупат такива, често прибягват до скандални заглавия и изкривяване на събитията за да провокират читателите. Също така в последните две години се наблюдават множество сайтове, които публикуват непотвърдени материали и така те трупат стотици споделяния в социалните мрежи и провокират етническа омраза. В България има институции, които веднага да осъдят изпълнителите ни, че използват лоши думи, но никой не санкционира подобни  „медии“, които са в пъти по-вредни за обществото.

В страната има много специфичен случай, по който службите трябва да работят сериозно. Ромската „махала“ в Пазарджик се е превърнала в мюсюлмански квартал, а хората се самоопределят като турци. Много от жените ходят със забрадки. Населението е безработно, но много от тях пътуват в чужбина за „молитви“ и получават пари. Според различни източници, средствата идват от Саудитска Арабия. Още през 2012-та година има данни за бити мюсюлмани, понеже били „неверници“ и не спазвали шериата. Реално там се пропагандира салафизъм, което е най-радикалното схващане на религията. През 2014-та година има 13 осъдени, част от тях условно. В момента има над 30 тома по делото за радикален ислям, а Ахмед Муса например е от същите осъдени през 2014. Сега обвинението е, че проповядва идеите на „Ислямска Държава. Това е сериозен пробив на националната сигурност.

Малцинствата за да бъдат интегрирани трябва да бъдат приобщавани. Не да бъдат капсулирани и да им се създават условия, които да спират тяхното развитие и нормално съществуване в обществото. Никой няма моралното право да забранява на един човек да обича майчиния си език и да се гордее с произхода си, но след като е гражданин на една страна и живее в нея е редно да се съобразява със законодателството и да бъде третиран както всеки друг, а не да получава привилегии. Всеки представител на малцинство, може да изучава майчиния си език и да го използва в семейна среда, но след като живее трайно на територията на република България е редно да знае и използва официалния език в страната и да не изисква новини или обществено използване на чужди за другите езици. Казвам всичко това, като етнически украинец. Въпреки това, аз съм роден и израснал в България. Осъждам всеки опит да се натрапва чужд език, било то и моят майчин език. Това капсулиране на етноси, след време е възможно да предизвика големи катаклизми и сблъсъци, които да застрашат националната сигурност на България, а в най-лошия случай до нарушаване на териториалната цялост на страната.

Автор: Сергей Петров /политолог/