Смята се, че главната причина за канибализма е гладът, но изучаването на диви племена през ХХ век, които практикуват човекоядство, показва, че това не е точно така – и дори, че изобщо не е така. Да изядеш врага, в Папуа Нова Гвинея означава да се сдобиеш с най-добрите му качества.
Казват, че само една седмица дели човека от канибала – стига да не ядем седем дни и вече започваме да оглеждаме нашите ближни… Мнозина, разбира се, ще посрещнат това твърдение с възмущение – и ще бъдат прави: както се казва, не може всички да се мерят с един аршин. Но историята познава многобройни случаи, когато хората доведени до отчаяние от глад, са прибягвали към канибализъм.
Например пътниците на уругвайския самолет, разбил се през 1972 г. в Андите, са оцелели само защото са се хранили с плътта на загиналите при катастрофата. Случаите на канибализъм не са свързани само с чувството на зверски глад.
Изучаването на съхранили се до ХХ век канибалски племена е показало, че изяждането на себеподобни в редица случаи има в своята основа примитивни мистични представи за околния свят.
По последни данни на археолозите в древни времена канибализмът е процъфтявал практически навсякъде, включително на съвременните територии на САЩ, Шотландия, Швейцария, Австрия и Франция. Има дори хипотеза, че мускулестите неандерталци са изтребвали и изяли нашите по-малко силни, но по-коварни и хитри предци – кроманьонците.
Немалко любопитни сведения за мистичните корени на канибализма се носят и от отчаяно смели пътешественици, навестили Нова Гвинея през миналия век. Местното племе асмати се смятали за най-силните и войнствени по тези краища, ревниво пазещи традициите на своите предци канибали.
Един от европейските пътешественици, който гостувал на асматите през 20-те години на ХХ век, открил изложени страховити атрибути на канибализма. Той силно се впечатлил от набитите на кол ухилени зъби на черепи и пресни глави на убити врагове.В така наречената мъжка къща на племето, където входът за жени и деца е забранен, имало клетки с черепи и изображения на духовете на предците.
Всяка клетка си имала стопанин – един от воините на племето, а черепите в нея принадлежали на убити и изядени врагове. Количеството на тези призрачни трофеи пряко влияело на ранга на воина и положението му сред околните, а също и на заеманото от него място в мъжката къща.
През 50-60-те години на гости на асматите бил датският писател и пътешественик Арне Фалк-Рене, който споделил впечатленията си за нравите и обичаите на това племе в книгата „Пътешествие в каменния век“.
Той буквално пребивавал в каменния век, събирайки много ценни сведения за племето, „консервирано“ в това далечно от нас време. Благодарение на такива смели изследователи е изяснено защо дивите канибали продължават да ядат хора, когато имат възможност да задоволят глада си с друга храна.
Leave a Comment