Първо го съобщи „Франкфуртер алгемайне зонтагсцайтунг, после гръцки представител каза, че няма такова нещо, а късно в събота „Уолстрийт джърнъл“ потвърди съществуването му. Вечерта социалните мрежи вече разпространяваха копие на оригинала.
Става дума за предложение на Германия за временно изключване на Гърция от еврозоната като един от двама възможни варианта за справяне на страната с планината от дългове.
Вестникът от Франкфурт твърдеше, че това радикално за мнозина решение е било предложено на срещата на Еврогрупата в Брюксел от финансовия министър Волфганг Шойбле. Член на гръцката делегация отрече това да се е случвало и това изглежда е вярно.
Защото според „Уолстрийт джърнъл“ документът от една страница е подготвен от финансовото министерство в Берлин и разпратено от държавния секретар по финансите Томас Щефен до някои негови колеги от държави в еврозоната, както и до официалните кредитни институции, с които работи Гърция.
Изданието също изтъква, че текстът не е обсъждан от финансовите министри и че не е съвсем ясна целта му – дали е „предупредителен изстрел“ или реално сондиране от името на най-голямата икономика в еврозоната. Финансовото министерство не коментира и не потвърждава съществуването на документа.
За него се заговори в медии и социални мрежи, след като трите институции, надзираващи помощната програма в еврозоната, съобщиха, че гърците ще се нуждаят от допълнителни 74 млрд. евро спасителни заеми в следващите 3 години. Това направило атмосферата на преговорите в Брюксел още по-мрачна.
Какво всъщност предлага документът
Той е с дата 10 юли и критикува последните гръцки предложения, които определя като „недостатъчни за основа на съвършено нова 3-годишна програма на Европейския механизъм за стабилност, каквато поиска Гърция. Нуждаем се от по-добро и устойчиво решение“.
След това се предлагат две алтернативи.
Според първата Гърция и кредиторите ѝ ще започнат преговори по трети спасителен пакет, но едва след като Атина подобри офертата си. Ключов момент в този сценарий е кредитите, отпускани на гърците, да бъдат обезпечени с депозиране от гръцката държава на активи от близо 50 милиарда евро в специален фонд в Люксембург. Този независим фонд ще се заеме с приватизирането им с цел покриване на държавния дълг.
„Ройтерс“ твърди, че тази идея е била повдигната от Шойбле на дискусията в Еврогрупата в събота.
Атина ще трябва да приеме и значителна външна техническа помощ (обикновено под това се разбират екипи от специалисти на кредиторите, работещи директно с администрацията и ведомствата – бел.ред.), както и автоматично задействане на съкращения, в случай, че правителството не успява да спази бюджетните рамки.
Вторият сценарий е доста по-радикален и поради това се обсъжда усилено. Според него, „ако не може да се постигне устойчиво обслужване на дълга и перспектива за прилагане на договорените мерки, на Гърция трябва да се предложат бързи преговори за временно напускане на еврозоната с възможно преструктуриране на дълга, може би в стила на Парижкия клуб“. На Гърция ще се предложи подкрепа като член на ЕС, хуманитарна и техническа помощ, както и подкрепа на икономическия растеж.
Източници на „Уолстрийт джърнъл“, запознати с документа, казват, че и не виждат как биха проработили и двата сценария. За първия не е ясно откъде Гърция би намерила активи за 50 млрд. евро, които да депозира, а за втория – че няма процедура за „излизане в почивка“ от еврозоната.
Двама представители на германското правителство отхвърлиха версията Волфганг Шойбле да е действал без да е координирал сондажа с канцлера Ангела Меркел.
Репортери на „Ройтерс“ също е видял документа и цитира източници от управляващата в Берлин коалиция, според които той е съставен след дискусии между Меркел, вицеканцлера, министър на икономиката и лидер на социалдемократите Зигмар Габриел и Шойбле.
Шойбле каза при влизане на срещата на финансовите министри, че опрощаване на дълг за Гърция е невъзможно при сегашните правила на еврозоната. Но ако е само член на ЕС, обяснява „Ройтерс“, по модела на Парижкия клуб за преструктуриране на държавен дълг е възможно отписване на гръцки дълг към отделните правителства на еврозоната по номиналната му стойност.
Друга от радикалните идеи в търсене на решение на кризата идва отМВФ. Фондът продължава да призовава страните от еврозоната да преструктурират гръцкия дълг като, например, удвоят срока за погасяването му от 30 на 60 години. Източник на агенцията, запознат с хода на разговорите, коментира саркастично: „Много мило от тяхна страна – дългът ще се плаща не от децата ни, а от внуците ни“.
„Ройтерс“ допълва, че МВФ предпочитал правителствата в еврозоната да се откажат от номиналната стойност на кредитите си, отпуснати на гърците. Само в случая с Германия това са близо 57 милиарда евро.
Докато вървят преговорите за трети спасителен пакет, е възможно отпускането на мостови кредит от около 8 млрд. евро. Така общата сума, от която Гърция ще се нуждае в следващите 3 години достига 82 млрд. евро.
Източник: ДНЕВНИК