РИСУНКА НА ПЪТУВАНЕ
Дългият, протяжен ден
през полето ще пътува,
вдъхновен и окрилен
със очи да го рисува,
слънчогледени лица,
житни класове събрани
и жужене на крилца
в мислите недоразбрани,
клоните на мъдростта,
сплетените им въздишки,
сякаш връща ти това
тайнството от детски книжки,
порива на сенчест хлад,
шепота на тишината
и един нестихващ глад
в търсене на непознато.
И небе от простота
със очи – надежда синя,
Дикинсинова мечта
от пчела и детелина.