7 навици, които ни тласкат към бедност

Навиците ни влияят на физическото и емоционално състояние и на практика програмират нашето поведение и предопределят живота ни. Сред тях има такива, от които си струва да стоим далече, да изключим от живота си и всячески да избягваме.

1. Навикът да се самосъжаляваме
Навиците на бедността започват с непрекъснатото самосъжаление и оплаквания от неудачната ни съдба. Дали фигурата ни, дали доходите, дали образованието, апартамента, времето, продавачката в супермаркета – абсолютно всичко наоколо може да се окаже повод за самосъжаление.
Хората, които непрекъснато се жалват, бързо губят подкрепата на околните, тъй като все пак ангажиментът да се измъкнат от ситуациите си е техен. А от вечните хипохондрици всички бягат, знаейки, че от тях нищо не може да се очаква и дори не ги канят в компании. В резултат на това те остават без лични контакти и на практика без тях да направят кариера или да попаднат в интересен проект става трудно.
Да се оплакваш това е най-добрият начин да се сдобиеш с нископлатена работа и сиво съществуване.

2. Усещате ли, че икономисвате от всичко
Ако в магазина първо търсите щанда с разпродажби, ако смятате, че колегите ви получават повече, а работят по-малко, ако никога не давате заеми и не оставяте бакшиш, както и ако не смятате, че вашата заплата някога ще порасне, вие вече имате навиците на бедняк.
Стремежът към тотални икономии не е признак на разумно спестяване, а показател, че човекът няма баланс между доходи и разходи. Състоятелният човек е готовда плати реалната стойност на вещите и освен това е готов да плати за чуждия труд – и това очаква и от останалите.

3. Навикът да не се оценяват парите
Само програмираните за бедност хора смятат, че могат да бъдат щастливи при условие, че получават заплата с множество нули и че не могат да се радват на живота без скъпи дрехи, собствена вила, престижен автомобил. Само бедните отговарят на въпроса „Какво ви е нужно, за да сте щастливи“ с „материални ценности.“

Хората с високи доходи биха дали отговори: „вярна любов и приятелство“. Принципно се смята, че богатите са онези, които са способни да привличат пари и от нищото и по настоящем успешният човек не зависи от съдържанието на собствената си торба злато.

4. Ако се паникьосваме, когато парите свършат
Когато само при мисълта, че може да ви съкратят от работа, се забърва пулсът ви – това може да е признак на вътрешна програма на бедност. За богатите хора няма фиксирани величини – днес имат, утре може да нямат. И така по спиралата.

 5. Харчим ли повече, отколкото получаваме
Работите на две места, но все едно парите не стигат. Време е нещо да се промени. Ако човек не разбере с какво се различава един кредит от друг, то той никога няма да бъде богат.

6. Ако се занимаваме с омразни неща
Психолозите твърдят, че хората, които се занимават с нелюбими дейности, са потенциално готови за неудачи и бедност. Причината е в чувствата им, че трябва да вършат неприятни неща. За да се изкорени този навик, трябва да се прави не това, което е нужно на  някой друг, а това, което предизвиква у нас най-голямо удовлетворение. Само в тази област ние можем да постигнем отлични резултати.

7. Навикът да стоим далеч от роднините
Най-пазената ценност на богатите семейства е да се държат един за друг. Та нали именно в семейството можеш да намериш утеха и поддръжка, когато във всички останали области на живота си в криза.

Източник: БЛИЦ