ЛЯТО С ЮЛСКА СИЛА
Снежинки недоверие из въздуха се носят,
със връхчета пробождат цъфтящите мечти,
а лятото през юли, объркано и босо,
пибира под капела златните коси.
Загръща се със бриза и търси рамо завет,
на съскащи талази морето се гневи,
шумящи раковини премятат свойта памет
било ли му е зимно на лятото преди.
Пък то подсмърча свито, най – вече се страхува,
а плажът посивява, все повече мълчи,
дали не фантазира, може би бълнува
и лошият му сън ще свърши призори …
Но могат ли снежинки, макар и посред юли,
дори и да пробождат цъфтящите мечти,
следи да издълбаят по загорели скули
и всяка плажна стъпка след тях да не личи?
Дотам ли е на лятото слънчевата сила,
усмивката от обич, надеждата в очи?
Дори и за секунда да бях се усъмнила,
не бих го приютила във мен, за да поспи.
Снегът да досънува, тъгата да прогони,
наметката от бриза в конци да разплете,
и след като сълзица – две след туй пророни,
да литне с юлска сила във синьото небе.
Автор: Мариела Русева ®