ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

МАЛИНОВ ЗАЛЕЗ

По стената залезът потече

и размаза се в малиново петно,

идва от безкрайното далече

само за сбогуване едно.

 

Само за усмивката привечер,

шумолене само в клони на дърво

и крилата, уморени вече,

да погали в стихнало гнездо.

 

И за думи, дето не изрече,

за познатото, което е било,

и което свърши, ала пречи,

и не спира да се мисли за добро.

 

И за нишка, дето се повлече,

от конците стари, вплетени в кълбо,

самотата, дето се съблече,

и се скри в безмълвното легло.

 

Ала залезът остава си далече,

като нещо тъй, във нищото дошло,

мина по стената и се свлече,

сякаш нищичко не е било …

 

автор: Мариела Русева ®

фотограф: Любомир Маринов – bulo