МАЛИНОВ ЗАЛЕЗ
По стената залезът потече
и размаза се в малиново петно,
идва от безкрайното далече
само за сбогуване едно.
Само за усмивката привечер,
шумолене само в клони на дърво
и крилата, уморени вече,
да погали в стихнало гнездо.
И за думи, дето не изрече,
за познатото, което е било,
и което свърши, ала пречи,
и не спира да се мисли за добро.
И за нишка, дето се повлече,
от конците стари, вплетени в кълбо,
самотата, дето се съблече,
и се скри в безмълвното легло.
Ала залезът остава си далече,
като нещо тъй, във нищото дошло,
мина по стената и се свлече,
сякаш нищичко не е било …
автор: Мариела Русева ®
фотограф: Любомир Маринов – bulo