НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ
Животът се прокашля, пиеса режисира
на сцената с проскърцващи години,
завесата се вдига, дъхът и́ после спира
и случка се явява в рокля синя.
Неопитен гримьорът едва я е гримирал,
така обаче чувства се спонтанно
и репликите свои дори не репетира,
на себе си сама е малко странна.
И всички я ухажват, ту влизат, ту излизат,
наместват и разместват реквизита,
но фабулата своя животът тъй наниза,
за всички си остава вечно скрита.
А той брада подпира, намества очилата
и с крайче на очите се усмихва,
щом нещо и за него се случва чудновато,
във мислите дълбоки сам притихва.
Финалната завеса се свлича кадифено
в очакване на следваща пиеса,
животът свойта случка целува несмутено,
в посока неизвестна я отнесе.
Автор: Мариела Русева ®