ПОЕЗИЯ – МАРИЕЛА РУСЕВА

НЕПРЕДСКАЗУЕМОСТ

Животът се прокашля, пиеса режисира

на сцената с проскърцващи години,

завесата се вдига, дъхът и́ после спира

и случка се явява в рокля синя.

 

Неопитен гримьорът едва я е гримирал,

така обаче чувства се спонтанно

и репликите свои дори не репетира,

на себе си сама е малко странна.

 

И всички я ухажват, ту влизат, ту излизат,

наместват и разместват реквизита,

но фабулата своя животът тъй наниза,

за всички си остава вечно скрита.

 

А той брада подпира, намества очилата

и с крайче на очите се усмихва,

щом нещо и за него се случва чудновато,

във мислите дълбоки сам притихва.

 

Финалната завеса се свлича кадифено

в очакване на следваща пиеса,

животът свойта случка целува несмутено,

в посока неизвестна я отнесе.

 

Автор: Мариела Русева ®