50 милиона евро е застрахователната стойност на Панагюрското златно съкровище. 6,164 кг е общото тегло на 9-те съда от тракийския царски сервиз. Тези и други любопитни факти за съкровището, публикува „Стандарт“.
* Над 4 милиона туристи от цял свят се възхищаваха на панагюрското злато в Лувъра
* Панагюрското злато няма аналог. Част от историците приемат тезата на проф. Иван Венедиков, че са изработени в ателие на град Лампсак на южния бряг на Мраморно море.
* Две са хипотезите кой владетел е поръчал изработката на ритуалния златен сервиз. Едната е, че това е легендарният цар на одрисите Севт III. Другата – че са направени по поръчка на Лизимах, наследника на Александър Велики в Тракия. Но попадат след военна победа в хазната на Севт III.
* С обожествяването на Александър Велики приживе се налага традицията владетелят да пие от златни съдове. Така е ставал равен на боговете.
* 8 декември 1949 г. – братята тухлари Павел, Петко и Михаил Дейкови откриват съкровището и го предават на околийския началник Стефан Калпаков. Дейкови помислили, че са открили музикални инструменти.
* Находката на братя Дейкови е изложена зад витрините на хавлиената фабрика – на главната улица в Панагюрище. Няколко дни съкровището стои там, за да го видят всички панагюрци.
* Известният археолог Петър Горбанов, завършил във Виена, съобщава за съкровището на Археологическия институт и на директора на Пловдивския исторически музей. Уникалните съдове са пренесени в Пловдив в обикновена раница и без охрана.
* 2012 г. – в Панагюрище отваря врати уникалната зала трезор. В нея всяка година оригиналното съкровище гостува за 40 дни. Това е единственото място, в което всеки от 9-те съда е изложен в собствена витрина от бронирано стъкло и може да се види в детайли.
* 2014 г. – Панагюрското злато е 100% истинско. Това обяви швейцарската „Евротест контрол“, след като извърши 33 проби. Така окончателно рухна митът, че съкровището не е истинско, че още преди години е подменено с дубликат. А оригиналът е изнесен зад граница и продаден в частна колекция.
* Доскоро в официалните справочници три от ритоните бяха описвани с „глави на амазонки“. Последните проучвания показват, че ритуалните чаши изобразяват богините Атина, Афродита и Хера.
* 8 г. съкровището е „в неизвестност“. Това е най-разпространеният мит около царския сервиз. Наследниците на тримата откриватели твърдят, че със заповед на Людмила Живкова съкровището било изнесено от Археологическия музей в Пловдив с грешен инвентарен номер. И в периода 1974 – 1982 г. никой не знаел къде е.
* Амфора-ритон. Височина – 29 см; диаметър – 14 см, тегло – 1693.89 г.
* Ритон с протоме на козел. Височина – 14 см; диаметър – 9 см; тегло – 438.97 г.
* Ритон с глава на елен, върху който е изобразена сцена „Съдът на Парис“. Височина – 13.5 см; диаметър – 8.8 см; тегло – 674.25 г.
* Ритон с глава на елен и сцена „Херакъл и Тезей“. Височина – 12.5 см; диаметър – 8.8 см, тегло – 688.85 г.
* Ритон с глава на овен, сцена „Дионис и Ериопе“. Височина – 12.5 см; диаметър – 8.5 см; тегло – 504.13 г.
* Ритон с глава на богинята Атина. Височина – 20.5 см; тегло: 386.78 г.
* Ритон с глава на богинята Афродита. Височина 22.5 см, тегло – 464.54 г.
* Ритон с глава на богинята Хера. Височина 21.5 см; текло – 462.01 г.
* Фиала (блюдо). Височина – 3.5 см; диаметър – 25 см; тегло – 845.41 г. Украса – релефни изображения на негърски глави и жълъди, разположени под формата на концентрични кръгове.