ГРИМ
С тъга една наум ще сляза на земята,
когато се почувствам пак готова.
Сезонът ми отново ще бъде златно лято,
аз същата ще съм, но вече нова.
С ефирен грим от есен, опушен от мъглата,
слана по стръкчетата доверчивост,
мълчание в косите, усмивка за отплата
и дарове неоправдана милост.
Но в ситните зеници нещо ще опазя,
във ударите шумни на сърцето
и казах, че ще сляза, не казах, че ще лазя,
светулките в главата ми ще светят.
Така не се променя посоката от смисъл,
дори да се върти и наобратно
земята. Щом със вяра сам си се орисал,
останалото пак е непознато.
Автор: Мариела Русева ®