1 от 200 българи вече е с аутизъм

Вие познавате поне един аутист, но не знаете, че обяснението за странностите на този човек е особеност в развитието на мозъка му, която го прави различен. Ако се изненадвате на това твърдение, причината не е във вас. А на това, че държавата е длъжник на тези хора и те остават незабелязани. Затова и преди нашето общество да прояви социална чувствителност за увеличаващия се брой деца с аутизъм и да ги подкрепи в трудния път за адаптация, те се превърнаха в хиляди възрастни българи с аутизъм,съобщава „24 часа“.

Аутизмът не е детска болест като шарката – вдигаш температура,изриваш се и после ти минава
Тя е разстройство на работата на мозъка, което и в идеалния случай остава проблем до края на живота. Нещо, което също не знаем, а то може да промени живота на тези хора и семействата им, е, че с помощ “от приятел” потенциалът им да се справят с живота се разгръща донякъде. Което само привидно е лично щастие. В пълния смисъл на думата това е обществен бонус. Ако не се стигне до адаптация, независимо на колко години са тези хора, те са безпомощни в ежедневието. Всяка промяна ги довежда до криза. Нуждаят се от грижите – понякога денонощни, на поне един човек. Защото не възприемат адекватно това, което усещат, виждат, чуват.

Въпросите около аутизма са в пъти повече от отговорите, които науката дава.
“Към момента не са ясни причините за възникването на това нарушение, но се смята за безспорно, че детето се ражда с него – обясни проф. Вихра Миланова, национален консултант по психиатрия. – Дискусионно е дали причината е наследствеността, или е резултат от неблагополучия по време на вътреутробното развитие. Най-вероятно аутизмът е изява на комплекс от причини.”

Последните изследвания показват, че има специфични генетични и неврологични механизми, които лежат в основата на всички нарушения от аутистичния спектър. Сред тези отклонения най-лекото е синдромът на Аспергер. Отличава се с нормален интелект и говорно развитие на фона на ограничени умения за общуване. Те също имат проблеми в социалните взаимодействия и са склонни към ритуално поведение, но имат голям потенциал за адаптация.

В България не е правено епидемиологично проучване колко са аутистите. В световен мащаб на 200 новородени едно има такъв проблем, това се отнася и за нашата страна, обясни проф. Миланова. Тя обясни рязко увеличаващия се брой на засегнатите с по-прецизната диагностика през последните 10 г.

Детето с аутизъм сякаш гледа през хората – те не го интересуват и изглежда, че не ги забелязва изобщо. По-скоро може да се привърже към някакъв предмет, отколкото към човек. То не реагира на опити за общуване, въпреки че чува, не забелязва хората,въпреки че вижда отлично.

Много типична е липсата контакт с очи – погледът на такова дете не може да бъде срещнат. То е безразлично към случващото се около него и чувствата на родителите и хората от обкръжението му. Дори и в по-късна възраст не развива умението да организира и използва добре знанията и практическия си опит, въпреки че някои от тези деца показват свръхвъзможности на паметта или се отличават с дарби в математиката, музиката, рисуването, спорта.

Обикновено майката е тази, която още в първата година открива, че бебето й не е като останалите, особено ако вече има други деца. Поради неопитност или несъзнателния отказ да повярваш, че най-скъпото ти същество има проблем, установяването му се забавя.

В широкия смисъл на думата аутизмът е заболяване, в тесния го класифицират като състояние на смутена комуникация и поведение в резултат на разстройство в развитието на мозъка. Открито е в началото на миналия век, но допреди 20-30 г. децата с аутизъм са слагани в една група с умствено изостаналите. Модерната медицина категорично ги разграничава.

Симптомите стават много очевидни около 3-годишна възраст – времето, в което детето би трябвало вече да общува по-пълноценно с близките си и да имитира различни човешки дейности. И когато според психиатрите и клиничните психолози вече е изпуснато ценно време за специализирана работа с детето.

Няма лекарство, което да лекува аутизъм, единственото, което може да се направи, е децата да се обучават, за да постигнат възможната за тях самостоятелност и реализация, категорична е националната консултантка по психиатрия. Практиката й я убеждава, че държавата е в дълг към тези хора и семействата им, които се грижат за тях с почти нулева обществена подкрепа.

“Около 2/3 от хората от аутистичния спектър остават за цял живот зависими в различна степен. Затова големият ужас на родителите на тези хора е какво ще се случи с детето им, когато те си отидат от този свят. Само 2% от възрастните с аутизъм успяват да постигнат пълна самостоятелност”, уточни проф. Миланова.

С нова тестова методика вече е възможно аутизмът да бъде засечен и при бебета на 3-5 месеца. Проверката става чрез проследяване на погледа, но не се е доказала като безспорен стандарт.