Какво още да правим при висок холестерол?

Българинът отдавна загуби талията си, за съжаление. И ако все още приемаме за себе си няколкото килограма вповече над нормата и силуета си хладнокръвно, те от един момент започват да се „отнасят“ не така „доброжелателно“ към нас.

Особено с напредване на годините наднорменото тегло ни напомня за себе си с високите показатели на мазнини в кръвта, риска от атеросклороза, високо кръвно, инфаркт, инсулт и прочее заболявания, за наличието на които се сещаме изведнъж. Едва тогава ни се налага да проумеем, че вълшебно хапче за неприятните симптоми на влошаващо се здраве няма, както и че скалпелът не е решение за прегрешенията ни към собственото тяло. Още по-неприятното е, че понякога високите стойности дебнат и доста слаби фигури…

На запад донякъде обществото е с изградена здравна култура (резултат на държавна политика) и знае, че за контрола на холестерола разполага с 3 инструмента: здравословен балансиран режим на хранене, движение и статини.

Какво обаче още може да помогне на това трио, за да се радваме на здраво сърце? Част от препоръките на американски специалисти не изглеждат така изненадващи за българина и като че ли само потвърждават истинността на някои емпирични познания на населението…

Според д-р Станли Хейзън, ръководител на сектора по превантивна кардиология на  американската Кливланд Клиник, включването на следващите няколко елемента към програмата за здраво сърце допринася за повишаване на ефекта ѝ с 5-10%. Това не означава предписанията на лекарите да се занемарят, напротив. Д-р Хейзън споделя, че той препоръчва тези елементи като допълнителни, когато се срещат затруднения при контрола на холестерола при даден пациент и стойностите му при него остават високи въпреки медикаментозната терапия или когато има някаква непоносимост към лекарствата.

Препоръката му е да се изгражда стратегия за понижаване на холестерола и промените в този план винаги да се обсъждат с лекуващия специалист.

Ето част от съветите на д-р Станли Хейзън, които са изведени на база проследяване на научни изследвания:

1. Консумирайте редовно лук! Според данни на Дружеството на американските ендокринолози екстракт от лук понижава стойностите на общия холестерол, лошия LDL холестерол и кръвната захар. Специалисти разказват как за индийците консумацията на подправки и, конкретно, лук и чесън, се свързва със здравословни ползи и сега как при научни изследвания, макар и на предклинично ниво, те се потвърждават. Лукът и чесънът присъстват на трапезата на българина също неслучайно…

2. Пектинът спомага спада на LDLхолестерола със 7-10% според данни от холандско проучване. Пектинът се съдържа в някои плодове – ябълки и цитруси например. Той се продава и на прах в супермаркетите на достатъчно достъпна цена. Тези разтворими фибри – пектинът – има свойството да „улавя“ и извежда холестерола в храната преди той да е усвоен от организма.

3. Цариградско грозде – този киселичък дребен плод, подобен на касиса и френското грозде, съдържа два пъти повече витамин С от същото количество портокал. Освен това е изключително богат на полезни за сърдечносъдовата система антиоксиданти, които възпрепятстват образуването на мастни плаки в артериите.

4. Фитостероли – това са мазнини, които се съдържат в растенията. Приемайки ги при храненето, допринасят за поддържане на метаболитните процеси в организма. Могат да се набавят с консумацията на зеленчуци, ядки и пълнозърнести култури, като овесените ядки, както и от растителни масла: оризово, слънчогледово олио, олио от сусам, карамфил, зехтин и др.

Източник: puls.bg