Над 700 кг живак годишно се отделят в атмосферата над България в резултат от битовото отопление, ТЕЦ и горивните процеси в индустрията, включително производството на електроенергия. Това сочи проучване на „Грийнпийс“-България, публикувано в новия доклад на организацията „Заровените тайни на въглищата“, предава novini.bg.
Само за периода 2010-2013 г. в България са отделени над 3,3 тона живак, като около 1/3 от количеството е от ТЕЦ и битовото горене, сочат още разпространените данни. Въглищните централи са един от основните източници на живак в природата. Натрупването на живак в околната среда застрашава както здравето на хората, така и природата. Въпреки сериозността на проблема, той остава скрит за обществото, твърдят от организацията.
Анализът на „Грийнпийс“-България показва, че процентно делът на трите основни източника – битово отопление, ТЕЦ и горивни процеси в индустрията, се увеличава, макар през последните години общото количество на емисии живак, отделяни в атмосферния въздух в България, да намалява. Това е обезпокоителна тенденция, като се имат предвид сериозните здравни щети, които живакът причинява. Бебетата, децата и жените в детеродна възраст са най-уязвими от въздействието на живака. Сред основните системи, които се засягат от токсичното действие на метала, са нервна, имунна, репродуктивна и дихателна, а от органите – мозък, сърце, бъбреци, щитовидна жлеза.
В доклада „Грийнпийс“-България обръща внимание и на щетите, които въглищният сектор нанася върху почвите у нас. В резултат от добива на въглища в България през последните десетилетия са засегнати и нарушени около 30 000 хектара площи, което се равнява на 0,03 на сто от общата територия на страната. Процесите на рекултивация и възстановяване на терените протичат бавно и резултатите са незадоволителни.
Съотношението на нарушените площи към общо рекултивираните площи е 3 към 1, което води до нарастване на нуждата от отчуждаване на земи от селскостопански, горски и населени места фондове, като се нарушава и балансът между земите в различните фондове.
