Над 360 000 живеят само с минимална заплата

Точно 361 210 българи са живели през миналата година само с минималната си заплата, която тогава бе 340 лв. на месец. Тези хора не са декларирали никакъв друг допълнителен доход пред НАП. Това става ясно от писмен отговор на финансовия министър Владислав Горанов на въпрос, поставен от народния представител от РБ Петър Славов.Миналата година имаше облекчение за българите, които получават единствено минимална заплата. В началото на тази година те можеха да поискат държавата да им възстанови платения авансов данък „Общ доход“. От това облекчение са пожелали да се възползват едва 12 385 души, пише „Монитор“. На 5384 от тях данъкът е бил възстановен, уточнява финансовият министър. Облекчението беше премахнато в края на 2014 г., което означава, че служителите, наети на минимални заплати през тази година, няма да могат да получат авансовия си данък догодина.

От отговора на Горанов става ясно, че още близо 650 000 са се трудили срещу най-ниското за страната възнаграждение, но са имали и други доходи от пенсия или наеми например.

Според средносрочната прогноза на Министерството на финансите от догодина най-ниското възнаграждение в страната ще се увеличи от сегашните 380 лв. на 420 лв. Ръст ще има и на минималните осигурителни прагове, като работодатели и синдикати вече договориха това за 48 от общо 85 икономически дейности. Така от догодина осигуровките на над 1,1 млн. работници ще се увеличат средно със 7%.

Сега решението за останалите дейности, за които бизнесът и профсъюзите не са се договорили, е в ръцете на социалния министър Ивайло Калфин. Той може да остави без промяна дейностите, за които няма консенсус, или да увеличи осигуровките със средния размер на вече договорените. „Против административно увеличение сме. Ако това се случи, ще напуснем преговорите и министърът няма да има на какво да наложи административно увеличение“, закани се вчера председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Работодателите са категорични, че скокът на минималните осигурителни прагове ще доведе до „посивяване“ на икономиката, защото служителите ще се осигуряват на по-ниски суми, а на ръка ще получават останалата част от възнагражденията си. Според бизнеса всяко нарастване на минималните осигурителни прагове води до скок на безработицата. Според изчислението им готвеното административно увеличение заплашва да остави над 376 000 работници на улицата. /БЛИЦ