Варненският фотограф Ник Чалдъков с разказ за поредния покорен „връх“ във фотографията (УНИКАЛНИ СНИМКИ)

Ник Чалдъков успешно засне третата фотоизложба от поредицата „Живот сред природата”, а именно „Портрет на Матерхорн 2015 г.“ Фотографиите можете да видите в списание ФАР онлайн на адрес http://www.chaldakov.com/far_br.06.htm. Срещнехме се с него, за да ни разкаже какво е преживял и какво го е докоснало.

Едно интервю на Габриела Димкова

Какво Ви впечатли?

Най-много ме впечатли самият връх със своята енергия и мощ. Всички трудности си заслужаваха и съм много по-щастлив, по-силен и по-красив след срещата с Матерхорн! Имах шанс да се докосна до върха…

Районът на Матерхорн е много красив, но се оказа, че швейцарските Алпи в този си част не са така добре устроени за хора с палатки. Всичко е насочено към другия вид туризъм – този с хотелите. Къмпингът е отвратителен и не отговаря на стандартите, а собственикът му имаше балкански нрав. На табелка в къмпинга пишеше: “If you don’t pay, I’ll kick your ass!“ (превод: „Ако не си платиш, ще ти сритам задника!“) и той наистина го прави, ако не си платите…  След Матерхорн, това е второто нещо, което ме впечатли.

Къмпингът всъщност е на леко крива поляна, а банята и тоалетната са в мизерна стара постройка. Няма нищо друго! Има един плюс и той е постоянното наличие на топла вода. Всичко останало няма нищо общо с швейцарските стандарти. Покрай къмпинга е шумно през цялото време. От една страна минава ж.п. линия, от друга – път, на третата страна са супермаркетите с огромните си, бучащи климатици, а на четвъртата – железарски цех. Къмпингът е в центъра. Дори през нощта  влаковете и климатиците не спираха. Шумът със сигурност беше над допустимото ниво! Това ме изненада доста, тъй като бяхме в Цермат, а той е един от най-скъпите курорти в света. Туристите са предимно китайци, японци и араби. Европейците и американците са малко. Градчето е силно комерсиализирано – семпло е, но същевременно ужасно скъпо. Автомобилите са забранени там. Такситата са грозни, електрокари, по-лоши от българските си комунистически събратя

Природата е по-важна, мястото е красиво. Самият връх е внушителен, има невероятна енергия, която ти влияе позитивно. Направо е сюрреалистично! Част от красотата е ледникът на Матерхорн, който е пресъхнал. Останали са камъни, по-точно пустиня от камъни, и много красота. Виждаш едно огромно поле с езера и върхът се отразява в тях. Невероятно е! Трудно е да се опише с думи. То не може да се види и на снимките. Трябва човек да отиде и да го преживее!

Какъв е новият Ви проект?

Новият проект е много интересен, защото е 60 дни непрекъснато вървене, като се спи само в палатки в най-високите части на Алпите. Една от пътеките се казва “Високият път“. Това е най-трудната алпийска пътека, която свързва двата най-големи и красиви върха, Монблан и Матерхорн. Минава се за около 14 дни и е само една малка част от цялото приключение. Другата част включва пътеката GR5, която тръгва от Женевското езеро и стига до Ница. Преходът е около 40 дни. Намерението ни е да съчетаем тези две пътеки. Де факто, ще се получи един маршрут, който тръгва от Женевското езеро, минава през Шамони и Цермат, след това се връщаме през италианските Алпи, стигаме до Кормайер и оттам се спускаме към резервата на френските Алпи до Ница. Там някъде ще свърши маршрутът и ще се получат около 60 дни постоянно вървене. По време на това пътешествие ще правя тестове на планинска екипировка за новия си блог, MOUNTAIN GEAR TEST http://niki-testa.chaldakov.com

С кого ще бъдеш този път?

Отново с художника и фотограф  Валентина Кръстева. Тя е художник по образование и призвание, а в последните 10 години се доказа и като добър фотограф. Снимките ни са много различни, но това прави изложбите ни по-интересни и богати на гледни точки, пресъздаващи различни и уникални преживявания.

Какво е посланието на новия Ви проект?

Посланието е „No to Urbanisation”, което ще рече „Не на урбанизацията“. Хората трябва да се върнат назад, към естествената си среда, защото във вселената има два вида цивилизации. Едните са технологични, другите са природни. Технологичните цивилизации по правило са по-далеч от природата, тъй като се ограждат с техника. Техниката обаче прави нещо, което и самият човек може да свърши. Природните цивилизации са тези, които живеят сред природата и използват собствените си способности. Ако на технологичните цивилизации им отнемат техниката, те ще загинат без нея, а природните цивилизации живеят в хармония с природата. Така че нашето послание е, че е дошъл ключов момент в човешката история и трябва да живеем по-природосъобразно, защото ако тръгнем по пътя на технологичните цивилизации, на където в момента сме се устремили, ще свършим с война и конфликти, както обикновено става с тези цивилизации. Техният живот е краткотраен. Техниката е по-слаба от духа.

Хората впечатляват ли се от подобни послания?

Да, щом има интерес и спонсори. Нашият основен спонсор, бе българка, живееща в Швейцария, която не търси светлината на прожекторите. Тя субсидира 80% от проекта безвъзмездно и без никакви уговорки. Изпрати ми чек със сумата и ми каза:

“Не мога да си представя живота без изкуството, а без природата не би имало живот! Вие от години с проектите си спомагате това послание да стигне до всички. Не днешната форма на политико-бизнес, а изкуството е мощният двигател на човечността! Давам Ви този чек, за да продължите да правите това, което правите! 
ПРАВЕТЕ ГО! Талантът Ви е даден, посоката сте намерили…
няма как да не Ви подкрепя! Проектът Ви заслужава всички форми на подкрепа!”

Какво ще запомните за цял живот от това приключение?

Много хора напуснаха къмпинга заради лошото време. Наши съседи по палатка, двама японци, загинаха при опит да изкачат върха. Навярно са паднали, както най-често се случва. Третият японец с тях, техен приятел, който остана в къмпинга, защото кракът му беше контузен,  разбра за случилото се от Интернет.

Имахме известни проблеми с палатката. От високата ултравиолетова радиация палатката започна да се къса, въпреки, че беше професионална и произведена в САЩ. Но понеже беше на 3 месеца употреба във висока планина, от радиацията започна да се разлепя. Това ни изненада, но взехме мерки на място и успяхме временно да я закърпим. Влагата и студът също ни дойдоха малко в повече. Къмпингът е на 1600 м надморска височина и оттам нататък вървиш по 5-6 часа, докато стигнеш място, където можеш да снимаш интересни обекти. Снимаш няколко часа, след което за още 4-5 часа, слизаш надолу. Много пъти се прибирахме към 11-12 часа вечерта, за да можем да снимаме и залезите. Тръгваш сутрин и се прибираш късно вечер. И така 12 дни покрай върха.

 

Призивът Ви към хората?

Посланието е просто: да живеем сред природата, да сме хармонични с нея, да излезем от офисите и залите. Да се доближим до Майката-Земя, защото тя може да ни запази. Ние не сме господари на Земята, а само гости и трябва да се съобразяваме с природата. За новия ни проект се надяваме да привлечем и еко организации!

Дали ще има интерес?

Започваме проучването сега, 10 месеца преди старта на вървенето, защото началото на проекта всъщност е сега. Надяваме се, че ще има интерес, тъй като това е зелено послание към съзнанието на хората. Те трябва да осъзнаят, че за да има изкуство, то трябва да се спонсорира. Заможните хора трябва да се възпитават да дават, а хората на изкуството (фотографите) да търсят!

Излезте от офиса! Живейте сред природата!