Община Варна добави 150 сгради към защитените паметници

До 1900 г. във Варна работят само чужди архитекти – австрийци, италианци, швейцарци, чехи. В началото на 20-и век се появяват и първите сгради на българските им последователи, които също не се посрамили. Наред с ембламатичните фасади на Драматичния театър, жп гарата, някогашните хотели „Лондон“ и „Мусала“ в града и до днес са запазени стотици примери на изящната архитектура. Оцелели и до днес, но често умиращи – с разпадащи се фасади, пропаднали покриви, а някои опасно рушащи се.

Преди близо 20 години голяма част от тези сгради бяха поне външно ремонтирани и дори грейнаха в ярки цветове. Днес обаче боите по проекта „Красива България“ отдавна са олющени, а според собственици на стари сгради химическият им състав е бил неподходящ за древната зидария и мазилката сериозно е увредила фасадите.

След напъна за повсеместно разкарасяване старите сгради бяха оставени на грижата на собствениците им. По закон. Същият, който ги освобождава от данък именно с тази цел – да ги ремонтират и да се грижат за тях като за паметници на културата. Този механизъм на практика не действа. Най-вече поради липса на воля да бъде прилаган. Така се стигна до абсурдната ситуация безценни сгради да се рушат зад мърляви заграждения, защото са опасни. Някои нарочно са оставени от собствениците им да паднат сами. Те предпочитат да спечелят от многоетажно модерно недоразумение на централно място, а не да се охарчат за скъпа реставрация на архитектурното бижу. Времето си каза думата и някои от тези сгради наистина започнаха да изчезват – премахнати като опасни или съборени, след като умело са били извадени от списъка с паметници на културата. Така се случи с прословутата „Картофена къща“ преди 7 години. Десетки други бяха заплашени да последват съдбата й. До тази година, когато Община Варна предприе безпрецедентния ход да добавя, вместо да вади сгради паметници от забранителния списък. Така нови 150 здания получиха статут на недвижими културни ценности на Варна. Оказва се, че в стария списък, от далечната 1982 г., има много фактически грешки. Изпуснати са цели периоди от историята на града. Например къщите в стила на т.нар. модерен сецесион досега не са били защитени. И те като „връстниците“ си в стил френски сецесион са строени между 1925 и 1930 г., но са в по-тъмни цветове и без много орнаменти, подобно на сградите в Северна Европа от този период. В тази графа са сгради, проектирани от Стефан Венедикт Попов, Иван Франгя, Дабко Дабков – в по-късния му период.

450 бяха обектите в стария списък. От него сега са отпаднали 30 – вече несъществуващи сгради или такива без историческа стойност, които са били съборени и изградени отново, но с нарушение на автентичния им вид.

Освен това информацията в новия списък ще бъде безплатна и публична за всички. Досиетата на всеки от включените 570 обекта са в електронен вид и след одобрение от Министерството на културата ще бъдат качени на сайта на общината. В него е включена информация за първия собственик на сградата, дата на построяването й, нейния проектант, както и съвременна снимка. За 90% от сградите в списъка е издирена оригиналната документация по изграждането, която също ще бъда предоставена за публично разглеждане.

Варна ще е първата община в България, която ще отрази в кадастъра всички паметници на културата на територията си. Така всеки нов собственик, който купува имот, ще получава и подробно описание на забранителния режим за него. За целта ще бъде изготвен и план за управление и охрана на територията на архитектурния резерват какъвто в момента в България има само Старият Несебър. На базата на плана всеки от паметниците в списъка ще получи собствено предписание за защита.

След изготвянето на новия списък общинската администрация започна нова процедура, с която да принуди собствениците да ремонтират старите сгради. Проблемът стана особено видим след реконструкцията на пешеходната зона на града, когато над новите площади и алеи надвиснаха красивите, но рущащи се фасади. Така се стигна до 150 нотариални покани, които Община Варна е разпратила до собственици на къщи паметници на културата с указание да ремонтират или реставрират имотите си.

В момента издадените протоколи се съгласуват с Националния институт за недвижимо културно наследство и след това ще бъдат предоставени на кмета, който в 14-дневен срок трябва да издаде заповед, задължаваща собствениците за тяхна сметка да извършат в определен срок необходимите укрепителни, консервационни, реставрационни и ремонтни дейности. Ако собствениците не изпълнят заповедта в указания срок, общината ще направи ремонта за своя сметка, като върху имота се вписва ипотека в полза на общината – за обезпечение на направените разноски.

Община Варна започна процедура по паспортизация на всички 570 сгради, които са паметници на културата във Варна. Така ще стане възможно да се използват евросредства за поддръжката им.

Стари сгради – недвижими паметници на културата, ще могат да бъдат реставрирани с пари по Оперативната програма „Региони в растеж“, обясни и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова. Новото в програмата е, че за европари могат да кандидатстват както сгради общинска и държавна сосбственост, така и частни.

Налице са и първите резултати от активните действия на общината за спасяване на старите сгради. Собствениците на три от тях по бул. „Княз Борис I“ вече започнаха доброволно да ги реставрират, а единият от ремонтите дори приключи. Сериозен напредък има и в преговорите със стопаните на едно от най-емблематичните здания в града – бившата Софийска банка на ул. ”Преслав” 24 (до Областна администрация), която от години е необитаема, преминаването покрай нея – опасно и забранено, а сред скулптурните фигури по фасадата й растат трева и храсти.