Времето си тече, а ние все още чакаме влака на промяната в съдебната система.
За съжаление Алековите думи „То било, каквото било. Сега не е тъй.“ – не могат да бъдат повторени днес. Вижте извадки от Становището на ССБ относно натоваренастта на съдилищата в България днес и Ведомостта-доклад на Алеко Константинов, в работата му като прокурор до Министъра на правосъдието от 1886г.
Проблемът с липсата на приета средна норма за натовареност рефлектира върху всички важни за професионалното ни развитие сфери. През последната година станахме свидетели на необосновано намаляване на комплексната оценка в атестациите на колеги от различни съдилища, защото КПА към ВСС приема, че не са достатъчно натоварени. Същевременно в свръхнатоварените съдилища колегите бяха ощетени при оценяването на работата им, защото никой в управляващия орган няма представа дали е било обективно възможно да решат обема от дела, които разглеждат, в по-кратки срокове. По аналогичен начин липсата на общоприета норма за натовареност рефлектира и върху решенията по дисциплинарните производства. Бяха направени опити за необосновано закриване на съдилища, без ВСС да има готовност да изработи цялостна съдебна карта на страната. Тази несигурност се отразява стресово и демотивиращо върху всеки отделен съдия, както и деструктивно върху цялата съдебна система – (Становище на ССБ)
До господина,
Министъра на правосъдието
В допълнение към ведомостта за хода на делата в поверения ми прокурорски надзор през миналия месец май текущата 1886 год. чест имам да Ви представя и някои кратки обяснителни към ведомостта сведения.
Като приех възложената ми от Вас в началото на настоящата година трудна обязаност да управлявам прокурорския надзор при столичния окръжен съд, аз бях уверен, че ще разделям труда си с помощници, които предвижда бюджета на Българското княжество, но недостатъкът на юристи беше причината да изпълнявам, с малки интервали, почти сам в продължение на пет месеца тази служба, която, смея да Ви уверя, господин министре, е несъразмерна със силите на едно лице.
Ето в най-кратки чърти хода на моята деятелност: аз наследих между другото 24 свършени следствени дела, които очакваха далнейше направление и в продължение на месец януари постъпиха още 25 дела; при необходимостта да участвам ежедневно в углавното отделение на съда, а твърде често и в двете отделения; същевременно да давам направление на канцеларските преписки, аз не бях в състояние да дам ход на повече от 8 дела.
**************
Считам за нужно да дам следните бележки: през м. май постъпиха 48 дела, а заедно с останалите се събраха до почтената цифра 62 дела. Без излишни преувеличения осмелявам се да Ви уверя, че аз дадох максимума на възможността за силите ми деятелност и сам дадох ход на 33 дела, като участвах при това ежедневно в заседания и независимо от другите постъпили преписки.
Но когато в последния ден на месеца г. г. съдебни следователи донесоха 16 дела, аз изгубих моментално всякаква енергия и ясно видях своето безсилие да поддържам сам борбата с много сложната и подавляюща обязаност. Под такова впечатление пристигна и телеграмата за смъртта на майка ми и това известие окончателно ме лиши от възможността да продължавам службата, начната със скъпо за здравето ми увлечение.
Изпълнявам тази сериозна обязаност тъй, както аз предполагах и както въобще е желателно. Моята деятелност беше чиновническа и канцеларска пар екселанс. Аз бях лишен от възможността да внисам научно-юридически разум в своята прокурорска деятелност, тъй като нямах необходимото за това време; а се ограничавах само с практическата, с шаблонната подготовка, което може да върши и един практикующ по съдебното ведомство. – (Откъс от заявление на Алеко Константинов до министъра на правосъдието от 4 юни 1886 г. За Проблема с натовареността му като прокурор при софийския окръжен съд)